Чародей

— Нека дари и теб с усмивка, братовчеде Трок, но нямаме много време — предупреждава го Наджа и посочва първите нежни пръсти на зората, докоснали любовно източния небосклон.

— Прав си. — Хиксосийският пълководец отпуска ръце и се извръща, за да поеме от своя помощник един завит в лен вързоп. Подава го на Наджа, който раздухва отново огъня и развива пакета. В светлината на пламъка, разглежда показалия се колчан. Изработен е от леко и твърдо дърво и много изкусно обшит с кожа. Това е колчан на високопоставен военачалник. Наджа отваря капака и измъква една стрела. Бързо я разглежда, като върти ствола между пръстите си, за да прецени симетричността и балансировката й.

Хиксосийските стрели не могат да се сбъркат с други. Перата им се боядисват в цветовете на съответната войнска част, а върху ствола е отпечатан монограм. Кремъчният връх е назъбен и прикрепен към стрелата така, че дори ако попадението не е смъртоносно, при опит да се извади, стрелата се отчупва и върхът остава в тялото, за да причини гниене и бавна, мъчителна смърт. Кремъкът е много по-твърд от бронза и нито се огъва, нито се чупи, когато попадне в кост.

Наджа прибира стрелата в колчана и затваря капака. Не би рискувал да държи в колесницата си такова уличаващо оръжие. Ако слугата му или копиеносецът видят подобно нещо, няма как да забравят, а той трудно ще обясни наличието му.

— Имаме още неща за уточняване. — Наджа кляка и дава знак на Трок да стори същото. Приказват тихичко и най-накрая Наджа става. — Достатъчно! Вече и двамата знаем какво трябва да сторим. Времето за действие най-накрая настъпи.

— Нека боговете благословят начинанието ни! — Трок и Наджа се прегръщат отново, а после приятелят на фараона се понася леко по стълбите на кулата и поема пътечката към дъното на уади.

Преди да го стигне, скрива колчана в скален процеп, направен от корените на някакво бодливо дърво. Прикрива го с камък, който има размерите и, горе-долу, формата на конска глава. Горните криви клони на дървото се преплитат в нещо като кръст и отчетливо изпъкват на фона на небето. Няма как да загуби мястото.

След това продължава пътя си към дъното на уади, където чака колесницата.

5

Фараон Тамоз вижда връщането на колесницата и от устремния й ход разбира, че става нещо необичайно. Тихо разпорежда хората да се качат на колесниците и да чакат с извадено оръжие, готови за всичко.

Возилото на Наджа затрещява нагоре по склона. Щом стига фараона, той спира и скача на земята.

— Какво става? — пита Тамоз.

— Божествена благодат! — отвръща Наджа, неспособен да овладее вълнението в гласа си. — Поднасят ни Апепи на тепсия.

— Как така?

— Съгледвачите ме заведоха до лагера на вражия цар, който не е далеч оттук. Палатките му са разположени отвъд първата верига хълмове. — Посочва назад със сабята си.

— Сигурен ли си, че е Апепи? — Тамоз едва сдържа собственото си вълнение.

— Видях го съвсем ясно в светлината на лагерния огън. Всяка подробност от лицето му. Големият гърбав нос и оплетената в сребро брада. Такава фигура не може да се сбърка. Извисява се над всички околни и носи корона с глава на лешояд.

— С какви сили разполага? — пита фараонът.

— С обичайната си фукльовщина, води по-малко от петдесет души охрана. Преброих ги, а половината спят. Копията им са на пирамида. Нищо не подозира и огньовете му горят ярко. Една светкавична атака от тъмното и е в ръцете ни.

— Заведи ме при Апепи! — заповядва Фараонът и скача в колесницата.

Наджа ги повежда. Пясъкът по дъното на уади приглушава шума от колелата и те стигат последния завой в неестествена тишина. Наджа вдига юмрук — знак да спрат, фараонът се изравнява с него и навежда тяло над щита на колесницата.

— Къде е лагерът на Апепи?

— Зад хълма. Оставих съгледвачи да го наблюдават. — Наджа посочва наблюдателницата на билото. — Там има скрит оазис — сладководен извор и финикови палми.

Палатките му са между дърветата.

— Ще вземем малък отряд, за да проучим лагера. Едва след това ще планираме нападението.

Наджа очаква такава заповед и с отривист глас вика петима войника. Всички те са свързани с него чрез кръвна клетва. Предани от все сърце.

— Омотайте ножниците! — нарежа й Наджа. — Не искам никакъв шум. — После тръгва нагоре по пътеката с лък в ръка. Фараонът върви след него. Изкачват се бързо, докато Наджа забелязва дървото с кръстати клони на фона на утринното небе. Той спира рязко и вдига дясна ръка за внимание. Ослушва се.

— Какво има? — прошепва фараонът зад гърба му.

— Стори ми се, че чух гласове откъм върха — отвръща Наджа. — Сякаш говореха хиксосийски. Изчакай тук, Велики, докато проверя дали пътят е чист! Фараонът и петимата войника приклякват край пътеката, а Наджа се запрокрадва напред. Заобикаля една голяма канара и неясните очертания на фигурата му се загубват. Времето тече бавно и фараонът започва да се безпокои. Зората настъпва. Хиксосийският владетел скоро ще разтури бивака и ще продължи необезпокояван по пътя си. Разнася се тихо изсвирване — сполучлива имитация на утринна славеева песен — и той скача.

Фараонът вдига легендарната синя сабя.