Чародей

Единствен Наджа го подкрепи, но той го подкрепя винаги. И ето че успяха да минат през пустинята и сега са в тила на противника. Утре призори ще нанесат решителния удар, с който ще разцепят фронта на Апепи и ще позволят на още пет фараонски колони — хиляда колесници — да нахлуят и да се съединят с тях. Меденият вкус на победата е вече на върха на езика. Още преди следващото пълнолуние, той ще обядва в двореца на Апепи, в Аварис.

Вече близо две столетия, откак Египет е разделен на Горно и Долно царство. Оттогава северното царство се управлява или от египетски узурпатор, или от нашественик. Съдбата е решила Тамоз да прогони хиксосите и да обедини двете земи. Едва тогава ще може да носи двойната корона с пълно право и с одобрението на всички древни богове.

Нощният въздух духа в лицето му така студен, че бузите му изтръпват, а копиеносецът се свива на завет, в дъното на колесницата. Тишината се нарушава само от тропота на колела по неравната камениста земя, дрънченето на копия и предупреждението „Внимавай, дупка!“, което минава по колоната от време на време.

Внезапно пред тях се изпречва широката уади5 на Гебел Уадун и фараон Тамоз нарежда да спрат. Уади им предлага гладък път, който ще ги отведе до наносната равнина на реката, фараонът хвърля юздите на копиеносеца и скача на земята. Протяга схванатото си, болящо тяло и без да се обръща, долавя шума от колесницата на Наджа. След тиха команда, шумът спира и пълководецът идва с леки стъпки при него.

— Оттук нататък опасността да ни усетят става много по-голяма — мълви той. — Виж там. — Той протяга дълга, мускулеста ръка над рамото на фараона. Там, където уади се слива с долината, гори самотна жълта светлина от маслена лампа. — Това е селцето Ел Уадун. Там са шпионите, които ще ни преведат през постовете на хиксосите. Ще отида при тях, да видя дали пътят е чист. Чакай тук, Велики, веднага се връщам!

— Идвам с теб.

— Моля те, Мем! — обръща се по детинското му име пълководецът. — Може да има предателство. Ти си Египет. Твърде голяма е стойността ти за всички ни.

Фараонът се обръща да погледне обичното лице, изпито и красиво. Зъбите на Наджа белеят в звездната светлина и фараонът докосва леко рамото му с доверие и привързаност. — Върви бързо и се връщай бързо! — съгласява се той.

Наджа слага ръка на сърцето и се връща при колесницата си. Когато мина край Тамоз, той поздравява, а Тамоз отвръща на поздрава с усмивка и гледа, как колесницата се спуска по брега на уади. Когато стига твърдото песъкливо дъно на сухото дере, Наджа подгонва конете и те хукват към селцето. Колесницата оставя черни следи в сребристия пясък и изчезва зад първия завой на коритото, фараонът се връща при колоната, заговаря тихо войниците, обръща се към мнозина по име, окуражава ги и се смее с тях. Нищо чудно, че го обичат и с готовност го следват, където и да ги поведе.

4

Благородният Наджа кара предпазливо, като се държи близо до южния бряг на сухото корито. Често-често вдига поглед към хребета и доволно изсумтява, когато забелязва леко наклонена каменна кула на фона на небето. Малко по-нататък стига едва забележима пътечка, която се вие от дъното на уади по стръмния бряг към древната наблюдателница.

След отривиста команда към копиеносеца, той скача от колесницата и оправя кавалерийския лък на рамо. После взема глинен мангал от колесницата и поема нагоре. Пътеката е така добре скрита, че ако не беше предварително запомнил всяка нейна извивка, щеше да се загуби поне десет пъти, преди да стигне върха.

Най-накрая стига до горната площадка на кулата. Построена преди много векове, тя е в жалко състояние. Не приближава ръба, защото оттам може лесно да падне в бездната. Намира скритите от него в ниша на стената наръч сухи съчки и ги измъква навън. Бързо подрежда подпалките в пирамида и раздухва въглените в мангала. Когато се разжаряват, той слага отгоре им стиска суха трева. Появява се пламък и той запалва малкия сигнален огън. Не се крие, а застава така, че да бъде осветен от пламъка. Той постепенно угасва, а Наджа сяда да чака в тъмнината.

След малко чува шум от търкалящи се камъчета и остро изсвирва. Отговарят на сигнала и той се изправя. Освобождава острието на извитата сабя и като слага стрела в лъка, застава готов да опъне тетивата. След миг един дрезгав глас го повиква на хиксосийски. Отговаря с лекота на същия език и веднага чува стъпките на поне двама души да приближават площадката.

Даже и фараонът не знае, че майката на Наджа е хиксосийка. С десетилетията окупаторите възприеха много от египетския начин на живот. Поради недостига на жени от собствения им народ, мнозина хиксоси вземаха египтянки и след време кръвните връзки се смесиха доста.

На площадката излиза висок мъж. На главата си има прилепнала бронзова мрежа, а в брадата му са вплетени множество разноцветни ленти. Хиксосите умират за ярки цветове.

Мъжът разтваря обятия.

— Севт да те благослови, братовчеде — казва той и двамата се прегръщат.