Чародей

— Пътят е чист — казва той. — Следвайте ме!

Тръгват нагоре и фараонът стига до високата скала, зад която изчезна Наджа. Заобикаля я и рязко спира. Благородният Наджа стои прав на двадесет стъпки от него. Сами са — скалата ги скрива от погледа на останалите. Лъкът на пълководеца е опънат и стрелата сочи право в обнажените гърди на владетеля. Преди да помръдне, в съзнанието на фараона блясва като светкавица страшната истина: гнусното и отвратително предателство, което ясновидецът Таита бе надушил във въздуха.

Светлината е достатъчно силна, за да различи всяка подробност от фигурата на врага, когото бе обичал като близък приятел. Тетивата се изпъната плътно до устните на Наджа, изкривени в ужасяваща усмивка, а очите с меден цвят гледат с жестокостта на тръгнал за плячка леопард.

Перата на стрелата са оцветени в пурпур, жълто и зелено, а острието, по хиксосийски обичай, направено от остър като бръснач кремък, предназначено да пробива бронзови шлемове и кираси.6

— Живей вечно! — Наджа не произнася думите гласно, а само с устни, като някакво проклятие. В същия миг пуска стрелата. Тя свисти към фараона. Полетът изглежда бавен, като на някакво отровно насекомо. Перата въртят ствола и тя прави пълен оборот, докато прелети двадесетте стъпки. Макар зрението на фараона, както и останалите му сетива, да са изострени до крайност, поради смъртната опасност, в която е попаднал, той се движи кошмарно бавно, в сравнение със смъртоносното острие, твърде бавно, за да го избегне. Стрелата го намира в горната част на гърдите, там, където владетелското сърце бие в клетката си от ребра. Чува се звук като при хвърляне на камък в дълбоката тиня край Нил и стрелата потъва до половина в гръдния кош. Силата на удара завърта тялото на фараона и го блъска в червената скала отзад. За миг той се задържа на нея със сгърчени пръсти. Кремъчното острие го пронизва цял. Окървавеният му връх наднича през мускулите, отдясно на гръбнака.

Синята сабя пада от ръката, а към отворената уста се надига слаб вик, удавен в собствената му светла кръв, нахлула от белия дроб. Фараонът започва да се свлича надолу, краката му се сгъват, пръстите на ръцете оставят плитки драскотини по червената повърхност на скалата.

Наджа се хвърля напред и крещи:

— Засада! Пази се! — Стига до фараона и го прихваща през гърдите, под щръкналата стрела.

Прегърнал умиращия цар, той реве отново:

— Стража! При мен! — Двама едри войника тутакси изникват иззад скалата, в отговор на призива. Те мигом забелязват, че фараонът е смъртно ударен от стрела с ярки пера накрая.

— Хиксоси! — крещи единият, а двамата заедно грабват господаря си от ръцете на пълководеца и го скриват зад сигурния гръб на скалата.

— Занесете фараона в колесницата, а аз ще задържа врага! — заповядва Наджа и вади нова стрела от колчана. После се обръща и я пуска нагоре към пустата кула. Отправя предизвикателство с висок глас, а после си отговаря сам по-тихо, на хиксосийски.

Наджа вдига синята сабя от мястото, където я изпусна фараона и настига със скокове групата войници, които смъкват Тамоз към колесниците в дъното на уади.

— Беше капан — казва Наджа с напрегнат глас. — Билото на хълма гъмжи от врагове. Трябва да отнесем фараона в безопасност. — От начина, по който главата му се люшка безсилно на раменете, Наджа разбира, че всякаква помощ вече е излишна и в гърдите му напира триумф. Синята бойна корона се кривва на владетелската глава и тупва на пътеката. Наджа я вдига и с мъка овладява инстинктивното желание да я сложи на собствената си глава.

— Търпение, още не е време, — смъмря се той наум, — но Египет е вече мой с всичките си корони, великолепие и слава. Аз станах самият Египет. Станах част от божественото начало.

Притиска внимателно короната под мишница и вика високо:

— Бързо! Врагът е по петите ни! Бързо! Фараонът не бива да попадне в ръцете им.

Войниците долу чуват дивите крясъци в сумрака на зората и военният хирург чака край колесницата на владетеля. Обучен е от Таита и макар да няма неговите магически способности, той е добър лекар и може би ще се справи дори с такава страшна рана. Но Благородният Наджа не може да допусне жертвата му да се върне от отвъдното. Той отпъжда хирурга с отривист жест.

— Врагът е по петите ни! Няма време за твоите шарлатании! Трябва да го закараме в безопасност при своите, преди да ни настигнат.

Наджа поема внимателно тялото на фараона от ръцете на войниците и го полага в собствената му колесница. Отчупва стърчащия край на стрелата и я вдига високо, за да я видят всички.

— Тази стрела порази нашия фараон. Наш бог и наш цар. Нека Сет прокълне мръсната хиксосийска свиня, която я изпрати и дано гори във вечен огън хиляда години!

Войниците ръмжат войнствено. Наджа внимателно завива парчето в ленена кърпа и го прибира в едно сандъче. По-късно ще покаже това веществено доказателство, когато излага пред съвета обстоятелствата около смъртта на фараона.

— Някой да дойде да крепи фараона! — заповядва Наджа. — И много да се внимава!