Чародей

През следващите дни, Наджа държеше Таита близо до себе си и старецът се възползва от новото си положение на доверено лице, за да повлияе върху някои от несподелените намерения на регента. По негова поръка, Таита направи ново допитване до авгурите. Закла жертвен овен и разгледа вътрешностите му, пусна сокол от царската соколарна и проследи полета му. Тези проучвания му дадоха възможност да заключи, че боговете не гледат благосклонно на една скорошна сватба с принцесите. Нещо повече, следващото прииждане на Нил би се оказало пълен провал, ако церемонията го предшества. Такова бедствие дори Наджа не може да допусне. Самият живот на страната зависи от тези годишни наводнения. Опасността, надвиснала над главата на Нефер, както и терзанията на младите принцеси, бяха временно отложени.

Наджа направи опит да протестира, но след оная ужасна нощ в храма, той свикна да не се опъва много на даваните от Таита напътствия. Авторитетът на мага се укрепи още повече, след злокобните новини от северния фронт. По заповед на регента и против съветите на мага, египетските войски направиха отчаян опит да си върнат Абнуб. Битката завърши с пълен провал и загуба на триста бойни колесници и почти цял пехотен легион. И сега Апепи изглежда се готвеше да нанесе съкрушителен удар на отслабената и деморализирана египетска войска, след което да настъпи срещу Тива. Хич не беше време за сватби, което дори Наджа трябваше да признае.

Неспирен поток бежанци напускаха града в южна посока. Броят на търговските кервани от изток намаля драстично, тъй като всички изчакваха изхода от неминуемата хиксосийска офанзива. Всички стоки от първа необходимост започнаха да не достигат и цените рязко скочиха.

— Единственият начин да предотвратиш унищожителна военна загуба е да договориш примирие с Апепи — съветваше Таита.

Вече се готвеше да уточни, че едно примирие е нещо различно от капитулация, че само ще използват краткия отдих, за да възстановят силите си, но Наджа не му даде да продължи.

— И аз така мисля, Таита — съгласи се с готовност регентът. — Често съм се опитвал да убедя фараона Тамоз в мъдростта на такава политика, но той не искаше и да чуе.

— Трябва ни време — каза магът, а Наджа го накара с жест да замълчи.

— Разбира се, че си прав. — Регентът беше възхитен от тази неочаквана подкрепа. Опитвал се бе да убеди един по един членовете на съвета, да приемат мир с хиксосите, но никой от тях, нито дори Синка, не даде и дума да се издума. Дори Асмор рискува да си навлече гнева му, като заяви, че по-скоро сам ще се надене на сабята си, отколкото да склони глава пред Апепи. Откритието, че в такава неподходяща почва може да поникне чувство за чест и достойнство, беше отрезвяващо. Регентът разбра, че онова, което може да измъкне силом от съвета има своите граници.

Мирът с хиксосите беше крайъгълен камък в политическите представи на Наджа. Той виждаше Египет отново единен, под скиптъра на един фараон. Само човек със смесена кръв можеше да бъде такъв фараон и той беше убеден, без сянка на съмнение, че точно такава орис му е обещана от боговете чрез мистериите.

Наджа продължи с искрен тон:

— Трябваше по-рано да разбера, Таита, че си единственият човек, който няма да се остави да бъде заблуден от предразсъдъци. Всички други крещят „Никаква капитулация!“, „По-добре смърт, отколкото безчестие!“ — Поклати глава и продължи: — Ти и аз разбираме, че онова, което не може да се постигне със силата на оръжието, е може би достижимо чрез по-меки средства. След шестдесет години, прекарани в долината на Нил, хиксосите са по-скоро египтяни, отколкото азиатци. Те бяха прелъстени от нашите богове, нрави и жени. Дивашката им кръв бе облагородена с наша. Варварските им нрави отстъпиха пред нашите благородни обноски.

Този разгорещен отклик на плахото му предложение беше толкова неочакван, че Таита се смая. Тук се криеше нещо друго. За да спечели време и да го обмисли, както и да придобие известна представа за намеренията на регента, Таита промърмори:

— Това са мъдри слова. Как бихме могли да постигнем мир, господарю?

Наджа нямаше търпение да обясни:

— Известно ми е, че мнозина сред хиксосите споделят същите разбирания. Малко им трябва, за да се присъединят към нас. И тогава ще можем да спечелим мир и обединение на двете царства.

Завесата започна да се вдига. Таита си спомни изведнъж едно отдавнашно подозрение, което отхвърли навремето.

— Кои са тези симпатизанти сред хиксосите? — попита той. — Високопоставени ли са? Приближени на Апепи?

— Благородници са. Един е член на военния съвет на Апепи. — Наджа беше готов да се впусне в подробности, но се сдържа с явно усилие.

Това беше достатъчно за Таита. Оня отдавнашен слух за хиксосийска кръв в жилите на Наджа изглежда не е бил пустословен и ако е така, всичко останало си отива на мястото. Старецът за пореден път бе изненадан от измеренията на регентските амбиции.

— Дали ще е възможно да се срещнем и да разговаряме с тези хора? — попита предпазливо той.

— Да — отговори Наджа. — Можем да се свържем с тях за броени дни.