Чародей

— Най-накрая стигнахме цитаделата, в която живеят боговете. Основите й слизат до подземното царство, а колонадите подпират небето и всички звезди. Амон Ра се понесе над нас в огнено великолепие, а останалите богове седяха в пантеона на тронове от сребро и злато, огън, кристал и сапфир.

Наджа премигна насреща му, като фокусира погледа си с усилие.

— Да, сега като ми разказваш, си спомням всичко. Троновете от сапфир и диаманти. — Отчайваща нужда да повярва го разяжда отвътре. — После богът ми проговори, нали? — попита наслуки регентът.

— Да, с гръмовен глас. Великият бог Озирис каза така: „Обични Наджа, ти винаги си бил усърден във вярата си, заради което ще ти бъде въздадено“.

— Какво искаше да каже? Поясни ли той думите си, Таита?

Магът кимна тържествено.

— Да, Велики.

— Пак използваш тази титла. Кажи защо!

— Както заповядаш, Велики. Ще повторя всяка дума. Великият Озирис се възправи в цялото си страховито великолепие, вдигна те от гърба на крилатия лъв и те постави до себе си на трона от огнено злато. Докосна устните и сърцето ти и те приветства с титлата „Божествени братко“.

— Нарече ме Божествени братко? Какво иска да каже?

Таита сподави раздразнението си. Наджа винаги е бил умен мъж, прозорлив и находчив. Обикновено не се налагаше да му се обяснява така подробно. Действието на магическата гъба, която му даде снощи, както и на упойващия дим от светилниците, явно още не е преминало. Може и дни да минат, преди съзнанието му да се проясни напълно. Ще трябва да карам направо, реши Таита.

— Отначало и аз останах объркан от тези думи. Смисълът им убягваше от моя разум, но после богът проговори отново: „Приветствам те с добре дошъл в небесния пантеон, Божествени братко“.

Наджа светна, а лицето му доби горд, победоносен израз.

— Не ме е заблуждавал, нали, Таита? Не може да има друго значение.

— Дори да е имало, той го разпръсна със следващите си думи и действия. Озирис взе двойната корона на Горен и Долен Египет, сложи я на главата ти и каза: „Привет, Божествени братко! Привет на бъдещия фараон!“ Наджа замълча, вперил пламнал поглед в очите на мага. След продължителна пауза Таита добави: — Короната на челото беше доказателство за твоята святост. Аз коленичих пред теб, за да се преклоня пред божественото ти великолепие, редом с останалите обитатели на пантеона.

Наджа дори не се опита да скрие чувствата си. Щеше да се пръсне от възторг. Беззащитен беше, като в момент на оргазъм. Таита се възползва от това.

— После Озирис каза: „През целия ти чудотворен път, водач ще ти бъде магът Таита, защото той е адепт на мистериите. Следвай точно неговите напътствия и обещаното ще ти се въздаде!“

Следеше реакцията на Наджа. Дали не попрекалих, мислеше си магът, но регентът явно прие безпрекословно божествената инструкция.

— Нещо друго, Таита? Каза ли ми великият бог още нещо?

— На теб нищо, господарю, но заговори на мен. Думите му ме поразиха до глъбините на душата, защото много тежко бреме ми бе възложено. Ето точните слова, изписани с огън върху сърцето ми: „Таита, господар на мистериите, от тоя миг няма за теб друга любов, вярност и дълг. Едничка твоя мисъл, ще бъде как да му помогнеш да осъществи съдбата си. Няма за теб отдих, докато не видиш двойната корона на Горен и Долен Египет на главата му.“

— Няма друга вярност и любов — повтори тихо Наджа. Зловредните последици от опиатите сякаш си бяха отишли. Силите му се връщаха, а в жълтите очи просветна познатият хитър пламък. — А ти прие ли този тежък дълг, Таита? Кажи ми честно, мога ли вече да разчитам на теб или си отхвърлил поръката на великия баща?

— Как бих могъл да възразя на великия бог? — попита магът. Склони глава и допря чело до дъските на палубата. Хвана с две ръце босия крак на Наджа и го сложи върху главата си. — Приех задачата, която ми възложиха боговете. Ще ти служа предано, Велики! Със сърце, глава и душа. Принадлежа ти цял.

— А останалите ти задължения? Верността, която си обещал с клетва при раждането на фараон Сети и сега, при неговата коронация?

— Бог Озирис ме освободи от всякакви досегашни задължения, Велики. Никаква друга клетва, освен тая, която полагам сега, не ме обвързва.

Наджа го изправи на крака и впи поглед в очите му, за да открие и най-малка следа от хитрост и лукавство. Таита отвърна с предан поглед. Усети как съмнението, надеждата и подозренията се блъскат в главата на регента, като плъхове в торба, предназначени за храна на птиците в царската соколарна. Желанието е майка на делото, помисли магът. Ще си позволи да повярва, защото много му се ще да е вярно.

Видя как сянката на съмнението си отива от жълтите очи и Наджа го прегърна.

— Вярвам ти. Когато сложа двойната корона, наградата ти ще бъде отвъд най-смелите ти надежди, ще излезе от границите на въображението ти.

19