Чародей

Страховете на малката бяха безпочвени, разбира се. Би било против природата, обичая и закона, да бъде вкарана от Наджа в брачно ложе, преди да е видяла първата си червена луна, даже и да е минала под венчило. А до това събитие оставаха още години. След като успя да я успокои с цената на много усилия, старецът заведе момиченцето в конюшните, за да се порадва на новородено жребче.

Когато започна отново да се смее и бърбори, Таита я върна в харема и направи за нейно удоволствие няколко малки фокуса. Превърна кана нилска вода в сладък шербет, който изпиха двамата. След това подхвърли малко камъче, а то се превърна в канарче, което кацна на върха на финикова палма. То започна да извива нежни трели, а детето подскачаше и пискаше от радост.

Таита остави Мерикара и тръгна да търси двете робини, Магара и Саак, пред които направи такава демонстрация, че скоро и двете зарониха горестни сълзи. Понеже знаеше, че Магара е обикновено инициаторката на всяка дивотия, той измъкна от ухото й жив скорпион и го подържа пред лицето й, докато чернокожото момиче изпадна в ужас и се напика.

Доволен от резултата, старият маг потърси Хесерет. Както и очакваше, намери я на речния бряг с лира в ръка. Тя му отправи кратък, тъжен поглед и продължи да дърпа струните на инструмента. Настани се до нея върху тревистия бряг, под виснали върбови клони. Девойката свиреше мелодията на бабината си любима песен. Таита я бе учил на нея и сега тя запя:

„Сърцето ми пърха като ранена яребица,
щом видя лицето на моя любим.
Бузите ми разцъфват като утринна зора
Под лъчите на неговата усмивка.“

Пееше с верен и приятен глас, а Таита усети как очите му се пълнят със сълзи. Като че ли пак слушаше Лострис. Започна да припява с ясен и уверен глас. Гребците от една галера застинаха с весла във въздуха и унесен израз, а речните талази отнесоха корабчето им надолу, покрай двамата певци.

Когато песента свърши, момичето се обърна към стареца и каза:

— Скъпи Таита, така се радвам да те видя.

— Съжалявам, че те накарах да чакаш, луна на всички мои нощи. — Тя се усмихна на това поетично наименование, защото беше романтична душа. — Какво мога да сторя за теб?

— Моля те да отидеш при Благородния Наджа и да му предадеш най-искрените ми извинения, заедно със съобщението, че не мога да се омъжа за него.

Толкова му напомняше за баба си, когато беше на нейните години. Лострис също го бе натоварила с невъзможна мисия, напълно уверена в способността му да се справи. А сега Хесерет обръща към него тези огромни зелени очи.

— Виждаш ли, аз вече обещах на Мерен да се омъжа за него. — Мерен беше внук на Крат и пръв приятел на принц Нефер.

Таита го бе виждал да гледа Хесерет с кравешки поглед, но не знаеше, че чувствата му срещат разбиране. Помисли за миг докъде ли са стигнали в отношенията си, но остави настрана този въпрос.

— Хесерет, много пъти съм ти обяснявал, че ти не си като останалите момичета. Ти си принцеса от царското семейство. Не можеш да се омъжиш според повика на младежката си плът. Твоята сватба е въпрос на политическо решение, с най-сериозни последици.

— Не разбираш, Таита — каза тихо Хесерет с оня сладък инат, от който старецът така много се страхува. — Аз обичам Мерен. Обичам го от малка. Искам да се омъжа за него, а не за Благородния Наджа.

— Не мога да отменя решение, взето от регента на Египет — опита се да обясни положението Таита, но тя поклати глава и се усмихна.

— Ти си толкова мъдър, Таита. Все ще измислиш нещо. Винаги си успявал.

16

— Благородни Таита, отказвам да обсъждам въпроси, свързани с достъпа ти до фараона или предстоящия брак на принцесите от царския двор. И в двата случая решението ми е твърдо. — За да подчертае, че въпросът е приключен, Наджа съсредоточи цялото си внимание върху разгърнатия на масата пред него папирус. Мина достатъчно време за едно ято диви гъски да се вдигне от блатистата местност отвъд Нил, да прекоси сивите талази на реката и да прелети над градината, където бяха седнали. Най-накрая Таита сведе поглед от небето и се надигна. Когато се поклони и тръгна заднишком към вратата, Наджа вдигна очи и каза:

— Не съм ти разрешавал да си тръгваш.

— Не мислех, че имаш още нужда от мен, господарю.

— Напротив, имам най-остра нужда. — Вперил поглед в стареца, регентът му направи знак да седне. — Поставяш на изпитание моето търпение и благоразположение към теб. Добре знам, че си извършвал мистериите, всеки път, когато фараон Тамоз е искал. Защо ме разиграваш? Като регент на тази страна, няма да търпя по-нататъшно протакане. Искам това не за своя собствена изгода, а в името на оцеляването ни във войната със севера. Имам нужда от напътствието на боговете. Само ти можеш да ми го дадеш.

Наджа се изправи така стремително, че преобърна масата и по теракотовия под се посипаха свитъци, четчици и мастилници. Той не обърна внимание, а се развика: