Чародей

Когато всичко това е сторено, царската свита остава да чака, докато балсамьорите повиват и главата в просмукани с ароматни смоли бинтове. Полагат върху лицето златната маска и то отново светва с божествена красота. Противно на обичая и практиката, за фараон Тамоз има само един саркофаг и една златна маска. Собственият му баща си бе отишъл от тоя свят със седем маски и седем вложени един в друг саркофага — всеки следващ по-голям и по-красив от предишния.

Нефер прекара остатъка от нощта в бдение край саркофага. Той горя тамян и се моли безспир, боговете да приемат баща му при себе си, като го настанят по средата на пантеона. Призори излезе с главния жрец на терасата, където чакаше главният соколар на баща му. Върху облечената в ръкавица ръка беше кацнал царският сокол.

— Нефертем — прошепна момчето името на птицата. — Лотус. — Пое великолепната птица от ръката на соколаря и я вдигна високо над главата си, за да могат хората хубаво да я видят. На десния си крак тя носеше малка златна табелка с царския монограм, привързана със златна верижка.

— Това е царската птица на фараон Тамоз Мамоз. Това е духът на моя баща. — Нефер млъкна, за да овладее напиращите сълзи. След това продължи: — Пускам на свобода царската птица на баща си. — Смъкна кожената качулка от главата на сокола. Свирепите очи блеснаха в светлината на утринното слънце и птицата заоправя перата си. Нефер откопча ремъчката от крака на сокола и птицата разпери криле. — Лети, дух божествен! Вдигни се високо заради мен и моя баща!

Подхвърли сокола нагоре, той улови утринния бриз и бързо набра височина. Направи два широки кръга, а после нададе див писък и пое над реката.

— Царската птица полетя на запад! — възкликна главният жрец. И последният от присъстващите знаеше, че това е най-злокобно предзнаменование.

Нефер бе така изтощен физически и духовно, че се олюля, докато гледаше след отлетялата птица. Таита го задържа на крака и го отведе със себе си.

Когато се върнаха в спалнята на Нефер в двореца Мемнон, Таита приготви някаква отвара и коленичи до леглото, за да му я даде. Нефер пое дълга глътка, а после остави купата и попита:

— Защо баща ми си отива само с един малък ковчег, след като ти си ми разказвал, как дядо ми е имал седем тежки саркофага и за превозването им са били необходими двадесет яки бивола?

— Твоят дядо, Нефер, получи най-пищното погребение в историята на Египет — съгласи се Таита. — Той взе със себе си в подземния свят огромно количество вещи. Но тези седем саркофага струваха тридесет лаки чисто злато и доведоха народа почти до просяшка тояга.

Нефер погледна замислен купата, изпи остатъка от настойката и каза:

— И баща ми заслужава такова богато погребение, защото беше велик мъж.

— Дядо ти мислеше преди всичко за живота си отвъд — обясни търпеливо Таита. — Баща ти мислеше на първо място за живота на хората в този свят, тук, в нашия Египет.

Нефер помисли върху това, после въздъхна и се отпусна със затворени очи върху застланата с овча кожа постеля. След малко погледна отново и каза просто:

— Гордея се с моя баща.

Таита докосна за благослов челото на момчето и прошепна:

— Сигурен съм, че един ден баща ти ще има всички основания да бъде горд с теб.

14

Таита нямаше нужда от лошата поличба на сокола Нефертем, за да си даде сметка, че Египет е стигнал до най-трагичната и злощастна точка в цялата си история. Когато излезе от спалнята на Нефер и погледна към пустинята, звездите сякаш бяха замръзнали в орбитите си, а всички древни богове ги бяха напуснали и изоставили в този опасен час.

— Велики Хор, точно сега имаме нужда от напътствията ти. Ти държиш в шепи тази благодатна земя. Не я оставяй да се изплъзне между пръстите ти и да се разбие на парченца като кристал! Не ни обръщай гръб сега, когато сме попаднали в беда! Помогни ми, могъщи соколе, насочи разума и ръката ми! Нека проумея намеренията ти, та да насоча делата си, според твоята воля!

Като продължи да се моли вървешком, Таита изкачи хълмовете и стигна окрайнината на Великата пустиня. Почукването на дългата му тояга по скалата стресна един чакал и той хукна презглава по осветения от луната склон. Когато се увери, че никой не го следи, Таита свърна успоредно с реката и ускори крачка.

— Велики Хор, много добре знаеш, че се движим по ръба на острието. Фараон Тамоз падна убит и сега няма кой да ни поведе. Апепи и неговите хиксоси на север са станали необикновено силни, почти непобедими. Те се обединяват срещу нас, а ние не можем да им устоим. Двойната корона на двете царства е проядена от червей на предателството и няма да можем да издържим нова тирания. Отвори ми очите, всемогъщи боже и ми покажи пътя, та да победим нахлуващите от север хиксосийски орди, както и унищожителната отрова в собствената ни кръв.