Чародей

До момента Наджа нямаше откъде да знае, че Таита беше наясно с намеренията му, по отношение на новия фараон, както и с престъпленията на регента и по-нататъшните му планове. Наведе глава в израз на благодарност и сложи ръка върху по-далечната чаша. Изчака Наджа да вземе другия бокал. Наджа отпи без колебание.

Таита поднесе бокала към устните си, отпи от сладката течност и задържа отпитото върху езика си. Има хора, които се хвалят с лишени от вкус смъртоносни отрови, които оставали незабелязани, но Таита бе изучавал всички опасни за живота вещества и нямаше средство, с чиято помощ да се прикрие вкуса им от опитния му език. Питието не беше отровно и той го глътна с наслада.

— Благодаря ти за доверието — каза Наджа мрачно и Таита разбра, че става дума за нещо повече от шербет.

— Аз съм слуга на царя, следователно и на неговия регент.

— Ти си личност с неоценима стойност за короната — отвърна Наджа. — Служил си предано на трима фараони и доверието на всички тях в теб е било безгранично.

— Надценяваш качествата ми, Благородни регенте. Аз съм само един стар и немощен твой слуга.

Наджа се усмихна.

— Стар ли? Вярно е, стар си. Чувал съм да разправят, че си на повече от двеста години. — Таита сведе глава, без да потвърждава или отрича казаното. — Немощен обаче не си! Ти си стар и непоклатим като планината. На всички е известно, че мъдростта ти е безгранична. Ти знаеш дори тайната на вечния живот.

Ласкателството беше просташки безсрамно и Таита потърси неговия скрит смисъл и значение. Наджа го наблюдаваше с мълчаливо очакване. Какво очакваше да чуе? Таита го погледна в очите и напрегна съзнанието си, за да долови мислите на другия. Те бяха така мимолетни и неуловими, като силуети на прилепи, на фона на притъмняващ небосвод.

Магът долови една цялостна мисъл и разбра изведнъж какво се очаква от него. Знанието му даде сила и предстоящото отвори врати пред него, като някакъв покорен град.

— Цели хиляда години всеки цар и учен се стремят да разкрият тайната на вечния живот — промълви тихо той.

— Може би един от тях я е открил — каза Наджа, като се наведе нетърпеливо и подпря лакти върху коленете си.

— Благородни господарю, въпросите ти са твърде задълбочени за старец като мен. Двеста години не са вечен живот. — Таита разпери безпомощно ръце, но сведе поглед, за да остави Наджа да тълкува, както му изнася, неговото неубедително възражение. Двойната корона на Египет и вечен живот, помисли си магът, като се усмихна в себе си. Желанията на тоя регент са малобройни и простички.

Наджа се изправи.

— Ще поговорим по тези сложни въпроси някой друг път. — В жълтите му очи светеха победоносни пламъчета. — А сега искам да те попитам нещо. По такъв начин ще можеш да оправдаеш високото ми мнение за теб. Благодарността ми няма да знае граници.

Извърта се като змиорка, помисли си Таита, а едно време го смятах за празноглав солдафон. Успял е да скрие същността си от всички ни. На глас Таита каза:

— Ако е по силите ми, няма да откажа нищо на царския регент.

— Ти си адепт на мистериите на Амон Ра — заяви Наджа с тон, който не търпи възражение.

Таита прозря за пореден път глъбините на регентските амбиции. Не му стигат двойна корона и вечен живот! Иска и да вижда в бъдещето. Таита беше смаян, но кимна скромно и каза:

— Благородни Наджа, изучавал съм мистериите цял живот и сигурно съм понаучил нещичко.

— През целия твой много дълъг живот — каза натъртено Наджа. — Научил си, значи, твърде много.

Таита склони глава и остана мълчалив. И защо съм си въобразявал, че ще иска да ме убие? Напротив, ще ме пази като зеницата на окото си, защото смята, че държа в ръцете си, ни повече, ни по-малко, самия ключ към собственото му безсмъртие.

— Таита, любимец на царе и богове, искам да използваш мистериите на Амон Ра в моя полза.

— Господарю мой, никога не съм го правил за човек, който не е фараон или царица, или пък не е определен от съдбата да седне един ден на египетския трон.

— Може би точно такъв човек ти отправя тази молба — отвърна многозначително регентът.

Великият Хор ми го поднася на тепсийка. Падна ми в ръчичките, помисли Таита и отговори:

— Прекланям се пред желанията на фараонския регент.

— Ще го направиш ли още днес? Нямам търпение да науча волята на боговете. — Красивите черти на регента се оживиха от нетърпение и страстно желание.

— Никой смъртен не бива да подхожда лековато към мистериите — възпротиви се Таита. — Много е опасно не само за мен, но и за оня, който ми е възложил тази задача. Пътешествието в бъдещето трябва да се подготви добре.

— Колко време е нужно? — Наджа беше видимо разочарован.

Таита обхвана чело в израз на дълбок размисъл. Нека подуши малко стръвта, рече си той. Тогава ще налапа въдицата с още по-голяма охота.

— В първия ден от празненствата на Бика от Апис13.

13

Когато на другата сутрин фараон Сети напусна голямата шатра, от малкия прашен и вонящ нехранимайко, който влезе в нея предишния ден, не бе останал и помен.