Чародей

Таита е решен да не се отделя от момчето, за да го пази. Той прави опит да се включи незабелязано в царския антураж, но длъгнестата му фигура и сребърна глава го открояват ярко сред останалите, а славата му е такава, че няма кътче в цялата страна, където да мине незабелязан. Пред него начаса изниква стражник.

— Привет, Благородни Таита! Нека боговете бъдат винаги благосклонни към теб. — Макар фараон Тамоз да му даде благородническа титла в деня, когато подпечата указа за освобождаването му от робство, Таита и до ден-днешен изпитва неудобство при споменаването й.

— Регентът на Египет те търси. — Поглежда мърлявите парцали по стария маг, както и оръфаните прашни сандали. — Май е по-добре да не се явяваш в този вид. Благородният Наджа не понася лоши миризми и непрани дрехи.

12

Шатрата на Благородния Наджа е по-голяма и луксозно обзаведена от фараонската. Седнал е върху трон, изработен от резбован абанос и слонова кост, инкрустиран със злато и с още по-рядкото и скъпо сребро, върху който са изобразени главните богове на Египет. Песъкливата земя е покрита с вълнени килими, обагрени в красиви цветове, сред които преобладава светлозеленият — символ на тучните плодородни поля по бреговете на Нил. След утвърждаването му като регент, Наджа приема зеленото за цвят на своя двор.

Той е убеден, че благородните аромати привличат боговете и затова в множество провесени от прътите на шатрата сребърни кадилници дими тамян. Върху ниска маса пред трона са поставени вази с благовония. Регентът е махнал перуката си, а един роб крепи върху бръснатото му теме конус, направен от ароматизиран пчелен восък. Той се топи и се стича по бузите и врата му, където се охлажда и застива.

В шатрата мирише като в градина. Даже придворните, чуждите посланици и различни просители, насядали в редици с лице към трона, са принудени да се окъпят и намажат с благовония, преди да бъдат допуснати при регента. Същото е сторил и Таита. Косите му са измити и сресани над раменете, а полата — току-що изпрана и колосана, белее ослепително. Той коленичи при входа, за да даде израз на преклонение пред трона. Изправянето му се придружава от тиха глъч. Чуждите посланици го гледат с любопитство и преповтарят името му. Даже присъстващите войни и жреци допират глави и шептят „Магьосникът!“

— Старият Таита, адепт на Амон Ра!

— Таита, раненото око на Хор!

Благородният Наджа вдига поглед от папируса в скута си и се усмихва. Той е наистина красив мъж, с изваяни черти и чувствени устни. Носът му е тънък и прав, а живите интелигентни очи имат цвета на златен ахат. Гърдите и ръцете му са мускулести и гладки.

Таита бързо оглежда най-близките до трона редици. За краткото време от смъртта на фараона Тамоз, в структурите на властта и благородничеството са настъпили видими промени. Много известни лица липсват, а много други са изплавали от мрака на неизвестността в светлината на регентското благоволение. Не на последно място сред тях е Асмор от фатийската гвардия.

— Ела насам, Благородни Таита! — Гласът на Наджа е тих и приятен. Таита приближава трона и редиците на придворната свита се отдръпват, за да му сторят път. Регентът се усмихва.

— Трябва да знаеш, че благоволението ни към теб е голямо. Ти изпълни с чест поставената ти от фараон Тамоз задача. Обучението, което осигури на принц Нефер Мемнон е несравнимо. — Таита остана изненадан от това топло посрещане, но се постара да не го покаже. — Сега, след като принцът стана фараон Сети, нуждата му от твоята напътстваща ръка става още по-голяма.

— Дано живее вечно! — отзова се Таита и събранието повтори думите му.

— Дано живее вечно!

Благородният Наджа направи знак с ръка.

— Седни тук, в сянката на трона ми. Даже и аз ще имам нужда от твоя опит и мъдрост, когато решавам фараонските дела.

— Царският регент ми оказва по-голяма чест, отколкото заслужавам. — Таита погледна ласкаво Благородния Наджа. Благоразумието изисква никога да не разкриваш истинските си чувства пред лицето на врага. Таита седна на показаното му място, но се отказа от копринена възглавница, като предпочете да се отпусне направо върху килима. Седна с изправен гръб и високи рамене.

Регентът продължи работата си. Деляха имуществото на Крат. Понеже бе обявен за предател, всичките му притежания преминаваха към короната.

— От предателя Крат — чете папируса Наджа, — във владение на Храма на Хапи и жреците на мистериите преминават всички земи и постройки по източния бряг на реката, от Дендера до Абнуб.

Таита слуша и вълна от мъка по най-стария му приятел го залива, но върху лицето му не трепва нито едно мускулче. По време на дългия път от пустинята Хилто му разказа, как загина Крат и добави: