Чародей

— Видях дървото да изсъхва, да пада и да става на парчета, а кобрата да се надига, увенчала отвратителната си глава с двойната корона. Мъртвото дърво започна да пуска зелени филизи, но щом се покажеха, кобрата ги захапваше и те умираха.

Нефер замълча. Макар значението на всичко това да бе очевидно, той не смееше да го разтълкува на глас. — Всчички ли зелени клонки загинаха? — осмели се най-накрая да попита той.

— Едно остана скрито. Порасна голямо и силно под земята, а след това изскочи като могъща лоза на повърхността и се вкопчи в смъртна схватка със змията. И макар тя да го нападаше с всички сили, то оцеля и продължи да живее.

— Как свърши битката, Таита? Кой победи? Кой взе двойната корона в крайна сметка?

— Не видях края на битката, защото всичко потъна в пушеците и облаците прах на войната.

Нефер не проговори толкова дълго, че старецът го помисли за заспал, но накрая тялото му се разтресе и той разбра, че плаче. Нефер произнесе с ужасяваща увереност:

— Фараонът е мъртъв. Баща ми е убит. Такъв е смисълът на твоя сън. Отровеното дърво е фараонът. Същото значение имаше и случката при гнездото. Убитият мъжкар е фараонът. Баща ми е убит от кобрата.

Таита не можа да отговори. Той само прегърна по-здраво момчето и се опита да му влее сила и да го успокои.

— А зеленият филиз от дървото съм аз — продължи принцът. — Това си видял и знаеш, че кобрата дебне, за да ме унищожи, както е сторила с баща ми. Затова не искаш войниците да ме върнат в Тива. Знаеш, че там чака кобрата.

— Точно така, Нефер. Не можем да се върнем в Тива, преди да си станал достатъчно силен, за да се защитиш. Трябва да бягаме от Египет. На изток има земи с могъщи владетели. Мой дълг е да те заведа при тях и да намеря съюзник, с чиято помощ да унищожим кобрата.

— А коя е тя? Видя ли лицето й в своя сън?

— Знаем, че е приближен на баща ти. Защото в онова видение, тя беше като част от баща ти и му даваше сила. — Старецът млъкна, а после каза решително: — Името на змията е Наджа.

Нефер го погледна стреснато.

— Наджа! — повтори той. — Наджа! Сега разбирам защо не можем да се върнем в Тива. — Помълча малко и добави: — Ако отидем в източните земи, ще станем бедни скиталци, просяци.

— Видението те показа силен и голям. Трябва да се доверим на Амон Ра.

Въпреки мъката по баща си, Нефер се унесе в сън, но Таита го вдигна призори. Възседнаха конете и продължиха на изток, докато прекосиха скалистите земи и Нефер усети соления аромат на идващ от морето вятър.

— Ще намерим кораб, който да ни прехвърли от другата страна на морето при хурийците. — Таита сякаш четеше мислите му. — Цар Саргон в Асирия и Вавилон — тези могъщи земи между реките Тигър и Ефрат — е съюзник на баща ти срещу хиксосите и всички други общи врагове. Мисля, че Саргон е достоен човек и ще спази условията на съюзния договор. Той ще ни приюти и ще подкрепи претенциите ти за трона на обединен Египет.

Слънцето се издигна пред тях сякаш от пещ и когато се изкачиха на поредния хълм, в краката им блесна морето, като току-що отлят бронзов щит. Таита прецени разстоянието и каза:

— Ще стигнем брега преди залез. — След това присви очи и погледна над задницата на коня. Видя не една, а четири опашки жълт прах да се стелят в равнината зад гърба им.

— Пак тоя Хилто — възкликна старецът. — Как можах да допусна, че старият негодник ще се откаже толкова лесно от преследването. — Таита скочи прав върху гърба на коня, за да види по-добре. Стар кавалерийски номер. — Вероятно е използвал нощта, за да заобиколи скалите. Сега е пръснал колесниците във верига, за да намерят по-бързо следите ни. Не му трябва гадател, за да научи, че ще тръгнем към брега.

Огледа се бързо, за да намери прикритие. Макар откритата камениста равнина, през която пътуваха, да изглеждаше напълно лишена от каквито и да било издатини или вдлъбнатини, погледът му улови една незначителна кривина на терена, която можеше да ги скрие, стига да я стигнат навреме.

— Слизай! — нареди старецът. — Трябва да легнем долу и да не вдигаме прах, по който да ни открият. Мълком се прокле, че не положи повече усилия да прикрие следите им през нощта. Промениха посоката и поведоха конете към прикритието, като се стараеха да избягват участъците мека почва, където можеха да оставят следи и избираха само здрав камък. Стигнали долчинката, те разбраха, че тя не може да скрие прав кон.

Нефер се обърна неспокойно. Най-близкият жълт облак беше на по-малко от половин левга от тях и бързо приближаваше. Останалите образуваха широк полукръг.

— Тук няма къде да се скрием, а за бягство е твърде късно — вече ни заобикалят. — Таита заговори тихо на кобилата и клекна, за да погали предните й крака. Животното запристъпя и изпръхтя недоволно, но после легна неохотно на една страна. Старецът свали полата си и превърза очите на кобилата, за да не й хрумне да се изправи отново.

След това приближи жребеца на Нефер и повтори номера. Щом двата коня се озоваха на земята, Таита бързо заговори.

— Лягай до главата на Звездоброй и го задръж, ако се опита да стане.