Чародей

С царствен гняв, който слиса членовете на свитата му, той отхвърли опитите да се обръсне главата му. Тъмните му кичури бяха мити и разресвани, докато заискриха в ранната утринна светлина с кафеникав блясък. Върху тях положиха ауреуса — златна диадема, символизираща хищната богиня Некбет и Наджа, кобрата. Образите им бяха вплетени над челото с очи от червено и синьо стъкло. На брадата носеше изкуствена брада, символизираща властта на самодържец. Гримът му бе положен много майсторски, за да подчертае природната му красота, така че тълпата пред шатрата ахна от възторг и благоговение, преди да падне на колене, за да изрази преклонението си пред новия фараон. На пръстите имаше маникюр от ковано злато, а на нозете — златни сандали. На гърдите носеше една от най-големите ценности на египетското царско съкровище: изработен от скъпоценни камъни медальон, изобразяващ бога — сокол Хор. Движеше се с неочаквана за възрастта му величествена походка, притиснал жезъл и скиптър до сърцето си. Гледаше тържествено право напред, докато улови с крайчеца на окото си застаналия в първата редица на тълпата Таита. Хвърли му страдалчески поглед и направи палава гримаса на примирение.

Обгърнат от облак парфюмени пари, Благородният Наджа пристъпя на крачка отзад, потънал във великолепието на скъпоценни камъни и изпълнен с чувство за власт. На хълбока му виси синята сабя, а над десния лакът е прикрепен държавният ястребов печат.

След него вървят принцесите, накичени със златните пера на богинята Изис, със златни пръстени по пръстите на ръцете и краката. Вече не са сковани в огромните твърди поли от предния ден. От шията до петите ги обгръщат дълги роби, направени от толкова тънка материя, че слънцето прозира през тях, както през утринна речна мъгла. Краката на Мерикара са тънки, а гърдите й като на момче. Тялото на Хесерет е изваяно в прелъстителни извивки, зърната на гърдите стърчат като розови пъпки през прозирния плат на роклята, а в основата на корема, между бедрата, личи тъмния триъгълник на нейната женственост.

Фараонът се качи в парадната каляска и зае място върху извисения трон. Благородният Наджа застана прав от дясната му страна, а сестрите седнаха в краката му.

Цели тълпи жреци от всичките петдесет храма на Тива се строиха от двете страни на пътя и задрънкаха лири14, заудряха барабани, разтръскаха систруми15, надуха рогове, запяха и заскандираха молитви към боговете.

После стражниците на Асмор заеха местата си в кортежа, а зад тях се наредиха бойните колесници на Хилто, лъснати до блясък и цели окичени с вимпели и цветя. Тимарили бяха конете, докато косъмът им лъсне като скъпоценен метал, а в гривите им вплетоха разноцветни панделки. Воловете, впрегнати в царската каляска, бяха до един чисто бели, а масивните им чела — окичени с водни лилии. Широко разперените рога и дори копитата бяха завити в златно фолио.

Водеха ги чисто голи, яки нубийски роби. Всяко косъмче от главите и телата им бе отскубнато, което открояваше ярко огромните им гениталии. Намазани бяха обилно, от глава до пети, с благовонни масла, за да блестят на слънцето, черни като очите на Сет, в контраст с белотата на животните. Подкараха впряговете и воловете заровиха копита в праха. Хиляда фатийски гвардейци потеглиха в строй отзад и разцепиха въздуха с приветствен възглас. Жителите на Тива бяха отворили гостоприемно главната порта и бяха окичили крепостните стени на града. Целия път на влизане в града бе застлан с палмови клонки, сено и цветя.

Стените, кулите и къщите в града бяха изградени от печени на слънце тухли — камъните пазеха за храмове и гробници. В Нилската долина почти нямаше валежи, така че кирпичените постройки не се разваляха. Всички бяха прясно белосани и украсени с флагове на династията Тамоз. Процесията навлезе в града. Тълпите подскачаха, пееха и плачеха от радост, пълнеха тесните улици, а царската каляска напредваше със скоростта на гигантска костенурка. Тя спираше тържествено пред всеки срещнат храм и фараонът слизаше, мълчалив и тържествен, за да принесе жертва на обитаващия го бог.

Когато стигат пристана, вече е късен следобед. Тук чака царската баржа, за да прехвърли височайшата процесия на западния бряг, където се намира палатът на Мемнон. Щом се настаняват на борда, двеста гребци натискат веслата като един. Под ритъма на тъпан, те загребват и изваждат веслата, които блестят, мокри като крила на огромна чапла.

Заобиколени от цяла флотилия галери16, фелуки17 и други неголеми съдове, те прекосяват реката, под лъчите на късното следобедно слънце. Царските задължения за този първи ден не са изчерпани, дори когато стигат противоположния бряг. Друга кола го откарва до погребалния храм, където ще се извърши прощалната церемония за неговия баща, фараон Тамоз.