Чародей

Изкачват наклонената централна алея на храма по тъмно. От двете страни са разположени огньове, а градските тълпи са пили през целия ден за сметка на хазната. Ревът е оглушителен, фараонът слиза от колесницата, за да тръгне по каменно стълбище между редици гранитни фигури, изобразяващи баща му, както и неговия закрилник бог Хор във всяко от стоте му божествени превъплъщения — Хор като детето Харпократ, с букла и пръст в устата, или на гръдта на Изис, или клекнал в лотосов лист, или с глава на сокол или под формата на крилат слънчев диск. Цар и бог са се превърнали в едно.

Благородният Наджа и жреците въвеждат момчето — фараон през високи двери в Залата на скръбта, свещеното място, където мумията на Тамоз лежи върху балсамьорската маса, направена от черен диорит18. В специална ниша на стената, охранявана от черна статуя на бога на гробниците Анубис, са подредени алабастрови съдове, които съхраняват сърцето, белите дробове и вътрешностите на фараона.

От другата страна на масата, до стената, е положен покрит със злато саркофаг, готов да приеме царското тяло. Върху капака е отлят от злато образът на фараона, така жив и реалистичен, че сърцето на Нефер се свива от болка, а очите му се наливат със сълзи. Той мига често-често, за да ги прогони и следва жреците към средата на помещението, където лежи тялото на баща му.

Благородният Наджа застава срещу момчето, от другата страна на диоритовата плоча, а главният жрец заема място при главата на покойния цар. Когато всичко за церемонията по Отваряне Устата на мъртвия владетел е готово, двама жреци свалят платното, което покрива тялото му и Нефер се дръпва инстинктивно назад, щом го вижда.

През цялото време, докато те се скитат из пустинята с Таита, балсамьори работят върху трупа. Най-напред те бъркат с малка сребърна лъжица с дълга дръжка през ноздрите и без да оставят видими следи върху външната част на черепа, изгребват меката пихтия на мозъка. После отстраняват очите, които се разлагат много бързо и пълнят орбитите им със сол и уханни билки. После потапят тялото в силно наситен разтвор от различни соли и го оставят да се пропие с течността, като в разстояние на тридесет дни я сменят всекидневно. Всички тлъстини се стопяват, а кожата се отделя. Непокътнати остават само косите и кожата по черепа.

Когато най-накрая изваждат тялото от солената баня, то бива положено върху диоритовата плоча и в него се втриват масла и билкови настойки. В празната стомашна кухина се натъпкват просмукани със смоли и восък ленени тампони. Оставеният от стрелата отвор на гърдите е зашит и прикрит с амулети от злато и скъпоценни камъни. Счупената стрела е отстранена от балсамьорите. След като е разгледана от членовете на държавния съвет, тя е обкована в злато и ще придружи фараона в гробницата, в качеството си на могъщо средство срещу по-сетнешни беди, които биха го сполетели по дългия път към подземното царство.

През следващите четиридесет дни на балсамиране тялото се оставя да изсъхне добре под действието на нахлуващия през всички отвори на храма сух и горещ пустинен вятър.

Когато изсъхне като подпалка, то може да се повие. Ленените повои се наслагват един връз друг по особен начин, под непрестанните напеви на жреците. Под превръзките се оставят още скъпоценни амулети, а всеки пласт се намазва със смола, която изсъхва и добива металическа твърдост и лъскавина. Главата се оставя открита и през последната седмица преди Отваряне на Устата, четирима от най-даровитите балсамьори възстановяват естествения й вид с помощта на восъци и грим.

Липсващите очни ябълки се заместват с точни копия, изработени от планински кристал и обсидиан. Бялото на очите блести, ирисите и зениците имат цвета на бащините. Стъклените сфери изглеждат дарени с живот и разум. Нефер ги гледа със страхопочитание, очакващ всеки миг клепачите да трепнат, а зениците да се разширят. Устните, оформени и начервени, могат да се усмихнат всеки миг, а боядисаната кожа изглежда мека и топла, като че под нея продължава да струи кръв. Косите са измити и подредени в тъмните къдри, които момчето така добре помни.

Благородният Наджа и главният жрец, придружени от хора на останалите, напяват молитва против повторна смърт, но Нефер не може да отлепи поглед от лицето на баща си.

„Той е отражение, а не огледало.
Той е музика, а не лира.
Той е камък, а не длето.
Той ще живее вечно.“

Върховният жрец идва при момчето и му подава златна лъжица. То е репетирало ритуала, но когато поставя лъжицата в устата на баща си, ръката му потръпва.

— Отварям устата ти, та да получи пак способност да говори. — Докосва с лъжицата носа на мъртвия и казва: — Отварям ноздрите ти, та да задишаш отново. — Докосва по отделно всяко от двете прекрасни очи. — Отварям очите ти, за да съзреш пак красотите на този свят, както и на оня, в който отиваш.