Чародей

През целия този ден Таита бродеше сред каменистите, потънали в мълчание хълмове, отдаден на молитви и опити да намери изход. Късно вечерта дойде отново при реката и най-подир стигна крайната си цел. Можеше да дойде тук много по-бързо и лесно с помощта на фелука, но твърде много хора щяха да го видят, а и имаше нужда от време за бродене в пустинята.

В дълбоката нощ, когато повечето хора спят, той се изправи пред храма на Бес, разположен на речния бряг. Една капеща факла гореше в ниша над дверите. Тя осветяваше статуята на бог Бес, застанала на стража пред храма. Бес е уродливият бог — джудже, покровител на пияниците и почитателите на лек и безгрижен живот. Езикът му виси между похотливи устни. В трепкащата светлина на факлата, той дарява Таита с пиянска усмивка, когато магът минава под него.

Един от храмовите прислужници очаква стареца. Той го води в каменна килия, в подземието на храма. В нея има маса с пръстена кана козе мляко, просеник и пита пчелен мед. Всички знаят, че магът има голяма слабост към мед от тичинки на мимоза.

— Трима души очакват вече пристигането ти, Благородни — каза един млад жрец.

— Доведи първо Бастет — нареди Таита.

Бастет беше старши писар при номарха19 на Мемфис и един от най-ценните източници на информация за Таита. Без да е богат, на врата му тежаха две хубави, но скъпи за поддържане жени и цяла орда сополанковци. Таита ги бе спасил, когато жълтите цветя опустошаваха земята. Макар да нямаше думата, когато се вземаха решения, този човек беше близко до сърцето на властта и използваше с огромен успех ушите и феноменалната си памет. Той имаше доста неща за разправяне, случили се след възкачването на новия регент и получаваше възнаграждението си с неподправена благодарност.

— Само благословията ти ми стига, велики маг — казва той.

— Бебетата не наддават от благословии — успокоява го Таита.

След него идва Обос, главен жрец при големия храм на Хор в Тива. Той дължи назначаването си на Таита, ходатайствал за него навремето пред фараона Тамоз. Повечето аристократи ходят в този храм, за да се молят и да правят жертвоприношения, и всички имат доверие на Обос. Третият мъж е Нолро, военен секретар на армията от Севера. Той също е евнух и това някак си сближава двамата жестоко осакатени мъже.

Още от времето на своята младост, когато за пръв път имаше възможност да направлява държавните дела, скрит в сянката на трона, Таита разбра колко е важно да разполага с абсолютно сигурна информация, въз основа на която да взема правилни решения. През остатъка на тази нощ, както и през по-голямата част на следния ден, старецът изслушваше хора и подробно ги разпитваше, така че когато беше готов да се завърне в палата Мемнон, беше информиран за всички важни събития, както и за политическите течения и козни, развили се през времето на неговото пребиваване в пустинята.

Следващата привечер той тръгна обратно, като използва прекия път покрай реката. Завръщащите се от полята селяни го познаваха и като правеха знак за късмет и дълголетие, казваха:

— Моли се за нас на Хор, магьоснико! — Всички знаеха, че е почитател на Хор. Мнозина му правеха дребни подаръци, а един орач го покани да сподели вечерята му, състояща се от просени питки, печени рожкови и още топло от вимето на козата мляко.

15

Когато падна мрак, Таита благодари на гостоприемния орач, сбогува се с него и го остави седнал край огъня. Той забърза в нощта, като се опасяваше да не пропусне церемонията по събуждането на царя. Стигна двореца призори и едва намери време да се изкъпе и преоблече, преди да отиде в спалнята на царя. Двамата стражника пред вратата кръстосаха копия пред него.

Таита остана изненадан. Това не се бе случвало никога. Той е възпитател на царя, назначен на тая длъжност от фараон Тамоз, още преди тринадесет години. Той поглежда остро старшия. Мъжът свежда поглед, но продължава да не го пуска.

— Не искам да те обиждам, могъщи маг. Правя го по изрично нареждане на пълководеца Асмор и началника на дворцовата охрана. Никой не може да влиза при фараона без разрешение от регента.

Стражникът е непреклонен и Таита го зарязва, за да намери Наджа, който закусва в тесен кръг фаворити и подлизурковци.

— Благородни Наджа, ти добре знаеш, че съм определен за възпитател на фараона от собствения му баща. Дадено ми е право на достъп по всяко време на деня и нощта.

— Това е било преди много години, добри ми маг — отвръща спокойно регентът, като взема обелено от застаналия зад него роб гроздово зърно и го мята в устата си. — Било е правилно по онова време, но фараон Сети вече не е дете и не се нуждае от бавачка. — Обидата не беше преднамерена, но от това не стана по-малко нараняваща. — Аз съм му регент и занапред той ще иска съвет и напътствие от мен.

— Не оспорвам правото ти, което е и твой дълг към фараона, но да ме държиш далеч от Нефер е ненужна жестокост — протестира Таита, а Наджа махва царствено с ръка, за да го накара да млъкне.