Чародей

— Безопасността на царя е въпрос от първостепенна важност — казва той и се изправя, за да покаже, че закуската, както и разговорът са приключили. Охраната му го заобикаля, като изблъсква мага назад.

Той се заглежда след отдалечаващата се към залата на съвета свита, но не си тръгва веднага, а присяда на парапета на едно от декоративните езерца с рибки, за да обмисли създалото се положение.

Наджа е изолирал Нефер. Той става затворник в собствения си дворец. Когато дойде времето, ще се окаже самотен, заобиколен единствено от врагове. Таита се чуди, как да му помогне. За пореден път се връща към идеята да избягат от Египет и да потърсят закрила от някой могъщ съперник, докато Нефер порасне достатъчно, за да поиска наследствените си права. Сигурен е, че регентът се е погрижил не само да бъде прекратен достъпа до покоите на момчето, но и всички пътища за бягство от Тива и страната да бъдат непроходими.

Нямаше лесни решения и след около час дълбок размисъл, Таита се изправи на крака. Стражниците при вратата на залата му сториха път и той влезе, за да заеме обичайното си място на първия ред в залата на съвета. Нефер седеше върху подиума до регента си. Носеше по-малката корона на Горен Египет, а лицето му беше бледо и измъчено. Таита бе обзет от внезапен страх, да не би вече да са започнали да му дават бавно действаща отрова, но не можа да улови дъх на смърт в аурата му. Съсредоточи сили, за да му изпрати енергия и кураж, но Нефер го погледна студено и укоризнено, явно сърдит заради отсъствието му на утринната церемония.

Таита насочи вниманието си към текущите дела на съвета. Обсъждаха последните сведения от северния фронт. Цар Апепи си бе върнал Абнуб след тригодишна обсада. Този нещастен град бе сменял управниците си осем пъти, от началото на хиксосийското нашествие, по време на фараон Мамоз — дядо на Нефер.

Да не бе покосен фараон Тамоз от хиксосийска стрела, нещата можеха да бъдат други. Вместо да се готвят сега за поредна отбрана на столицата Тива, можеха да обсаждат противниковия главен град Аварис.

Таита установи, че съветът се разкъсва от непреодолими противоречия по всички основни въпроси на кризата. Всички търсеха кому да прехвърлят вината за последните неблагоприятни събития, когато и за последния глупак беше ясно, че главната причина за всичко се крие в ненавременната смърт на фараон Тамоз. Той остави армията си обезглавена и обезсърчена. Апепи се възползва светкавично от тази смърт.

Като ги слушаше как се карат, Таита помисли по-убедено отвсякога, че тази война е гнойна рана в тялото на Египет. Отчаян, той стана безмълвно и напусна залата. С нищо не можеше да помогне — те продължаваха да се джафкат, кой трябвало да оглави северните армии, след смъртта на фараон Тамоз.

— Сега, след като ни напусна, няма кой да се опълчи срещу Апепи. Нито Асмор, ни Терон, нито дори самия Наджа — мърмори си Таита, като се отдалечава. — Страната и армията са напълно обезкървени от шестдесет години войни. Трябва ни време, за да възстановим сили и за да се пръкне нов военен ръководител. — Помисли си за Нефер, но юношата беше още много далеч от ролята, която съдбата му бе отредила, съгласно предсказанията от неговия транс в мистериите на Амон Ра.

Трябва да му осигуря това време и да го опазя, докато съзрее.

След това отиде в женските покои на двореца. Тъй като беше евнух, той имаше право да влиза, когато пожелае в тези недостъпни за мъже помещения. От три дни принцесите знаеха, че им предстои да станат съпруги. Трябваше отдавна да ги посети. Сигурно са объркани и нещастни и изпитват остра нужда от неговата утеха и съвет.

Първа го видя Мерикара. Тя скочи от мястото, където една жрица я учеше на писмо, с помощта на глинена табличка и писец и се затича към стареца с дългите си крака. Тя обгърна мага през кръста и силно се притисна към него.

— О, Таита, къде беше досега? Непрекъснато те търся.

Когато погледна нагоре към лицето му, той забеляза зачервените очи и тъмните сенки под тях и разбра, че детето бе плакало много. И сега раменете й се затресоха в ридания. Таита я взе на ръце и я прегърна, докато се успокои малко.

— Какво има, маймунката ми? Защо си така нещастна?

— Благородният Наджа иска да ме заведе на скришно място и да ми стори ужасни неща. Ще вкара в мене нещо огромно и остро, за да ми причини болка и да ми изтече кръвта.

— Кой ти каза това? — попита старецът, едва сдържащ гнева си.

— Магара и Саак — разрида се Мерикара. — О, Таита, не можеш ли да го спреш? Моля те!

Таита трябваше да се сети, че двете нубийски робини са виновни за изживяния от детето ужас. Обикновено приказките им бяха за африкански върколаци и таласъми, но сега си бяха намерили ново развлечение. Таита се зарече с мрачна решителност да даде да се разберат на двете безсрамници и се зае да прогони страховете на принцесата. Призова на помощ целия си такт и нежност, защото Мерикара бе изпаднала в ужас.

Заведе я в усамотена част на градината, където седна, а тя се сви на кълбо в скута му и допря буза до гърдите му.