Чародей

— Никой, даже добрите и благородните, не смеят да отворят уста пред регента на Египет. Менсет, старейшината на съвета, е мъртъв. Умря в съня си, но според някои, не е тръгнал на това най-дълго пътешествие без известна помощ отвън. Синка е мъртъв, екзекутиран за държавна измяна, макар да не му бе останал ум даже и на престарялата си жена да измени. Имуществото му бе конфискувано от регентството. Още петдесетина отидоха да правят компания на стария Крат. А в съвета останаха само хора на Наджа.

Крат беше последната връзка на Таита със златните дни, когато Тан, Лострис и той бяха млади. Таита го обичаше.

— От предателя Крат — продължи да чете Благородният Наджа, — в ръцете на регента на Египет — цялото зърно, записано в житниците на името на Крат.

Това прави петдесет шлепа, пресметна Таита. Крат беше ловък зърнен спекулант. Благородният Наджа си бе определил щедро възнаграждение за усилията по това убийство.

— Тези запаси да бъдат употребени за общо благо. — Експроприацията получи прилична форма, но Таита си зададе безмълвно въпроса, кой ще определи що е общо благо?

Жреци и писари бързо отразяваха върху глинени плочки резултатите от подялбата. Тези плочки се съхраняват в храма. Докато слушаше, Таита държеше заключени дълбоко в душата си, както мъката, така и гнева си.

— Сега ще преминем към друг важен въпрос — обяви Благородният Наджа, след като приключи с обезнаследяването на кратовото потомство и личното си обогатяване. — Трябва да обсъдим положението и благосъстоянието на младите принцеси Хесерет и Мерикара. Въпросът бе обсъден задълбочено в държавния съвет. Всички се съгласиха, че за собственото им добро ще трябва да взема и двете за съпруги. Като мои жени, и принцеса Хесерет, и принцеса Мерикара, ще бъдат под моята най-пълна закрила. Богиня Изис е покровителка и на двете. Наредих на нейните жрици да се допитат до авгурите12 и те потвърдиха, че двете сватби са й угодни. Ето защо, церемониите ще се състоят в храма на Изис в Луксор, в първото пълнолуние след погребението на фараон Тамоз и коронацията на сина му принц Нефер Сети.

Таита не помръдна, но около него се надигна тиха глъч. Политическите последици от току-що обявената двойна сватба бяха колосални. За всички присъстващи беше ясно, че тя цели вкарването на Наджа в царското семейство и включването му в наследствения ред.

Таита усети ледени тръпки по гърба, сякаш смъртната присъда на Фараон Нефер Сети бе произнесена високо от върха на Бялата кула, в центъра на Тива. До изтичането на седемдесет дневния срок за балсамирането на покойния фараон Тамоз оставаха само дванадесет дни. Веднага след погребването му в гробницата, разположена в Долината на царете, на западния бряг на Нил, щеше да се проведе коронацията на наследника, както и двойната сватба.

И тогава кобрата ще нападне още един път. Таита беше напълно сигурен в това. Общо раздвижване го извади от дълбокия размисъл, в който потъна, осъзнал опасностите, които се събираха над главата на принца. Таита не бе чул последните думи на регента, с които той закри заседанието и се оттегли през един отвор зад трона. Надигна се заедно с останалите, за да напусне шатрата.

Пълководецът Асмор се изпречи пред него и каза с усмивка и учтив поклон:

— Благородният Наджа, регент на Египет, те моли да не си отиваш. Кани те на частен разговор.

Асмор бе станал началник на регентската гвардия с титла „Най-добър сред десет хиляди“. За съвсем късо време се превърна в човек с власт и влияние. Таита не можеше да отхвърли такава покана, а и нямаше защо да го прави. Той кимна и каза:

— Аз съм слуга на фараона и неговия регент. Нека живеят и двамата хиляда години.

Асмор го отведе до гърба на шатрата и придържа завесата, за да мине. Таита се оказа на открито, под сянката на палмите, а недалеч имаше малка палатка, само с едно помещение. Дванадесет стражника я бяха обградили от всички страни. Това беше мястото за частни аудиенции. Никой не смееше да се появи наоколо, без нарочна покана. По даден от Асмор знак, войниците сториха път на двамата и военачалникът пропусна стария маг в палатката.

Наджа вдигна поглед от бронзовия леген, в който миеше ръцете си.

— Добре дошъл, Благородни. — Той се усмихна дружелюбно и направи знак към купчината възглавници върху покрит с килим под, по средата на помещението. Таита се настани, а Наджа кимна на Асмор, който застана на входа с оголена крива сабя в ръка. В палатката бяха само тримата и нямаше как разговорът да бъде подслушан.

Наджа бе свалил от себе си украшенията и знаците на държавната власт. Усмихнат и приветлив, той седна срещу стария маг. Посочи поднос сладкиши и пълни с шербет златни бокали.

— Заповядай, вземи си!

Таита понечи да откаже инстинктивно, обаче си даде сметка, че подобен отказ би показал истинските му чувства и би поставил нащрек регента.