Черепният трон

— Шарум Ка. — Ашан кимна с уважение на Джаян. Андрахът никога не беше проявявал интерес към първородния син на Иневера, но беше достатъчно умен, за да не позволи на пропастта между тях да се задълбочи. — В какво състояние са защитите на Дара на Еверам?

Джаян се поклони, но това беше проява на обикновена учтивост, която не съдържаше и капка от уважението, което Шарум Ка трябваше да оказва на своя андрах.

— Силни са… андрахо. — Иневера можеше да чуе скърцането на зъбите му, докато произнасяше титлата, поглеждайки към чичо си. — След Новолунието не е забелязан нито един демон на мили от тук. Шарумите трябва да се отдалечават доста от тук, за да намокрят копията си. Построихме нови заграждения и организирахме нови пожарни бригади в селата на чините, които си заслужават да бъдат спасени, след като демоните изгориха полята. Останалите превърнахме в нови Лабиринти за примамване и убиване на алагаи през нощта, като по този начин допълнително намалихме силите им след победата ни при Новолуние.

Победа. Политически избор на дума. Дори Джаян беше наясно, че единственото нещо, което успя да победи алагаите при Новолуние, беше слънцето. Те щяха да се върнат по-силни от всякога.

Ашан кимна.

— Много добре, Шарум Ка. Баща ти ще се гордее с теб при завръщането си.

Джаян пренебрегна комплимента.

— Има още нещо, което трябва да съобщя на съвета.

Иневера се намръщи, макар заровете вече да я бяха предупредили за това.

Джаян плесна с ръце и четиринайсет мускулести млади мъже в черни бидота влязоха в тронната зала, подредиха се в стройна редица зад гърба му и паднаха на едно коляно. Всички носеха щитове на гърба си и копия в ръце. Иневера ги погледна и откри красивите черти на съпруга си във всяко едно от шестнайсетгодишните лица. Един от тях бе третият ѝ син, Хошкамин, останалите бяха вторите синове на Евералия и Таладжа и първородните на всички дамаджи’тинги, с изключение на Кева.

— Андрахът сигурно разпознава моите братя, синовете на Шар’Дама Ка — каза Джаян. — Техните по-големи братя — той посочи Ича и Шару, — дори самият аз, облякохме черното на седемнайсет. Но макар и още млади, моите братя притежават шарумското сърце на баща ни. Когато научиха за отсъствието му, всички настояха да получат правото да излизат през нощта. Обучението им в шараджа и в Шарик Хора е безупречно и аз не виждам причина да им бъде отказано. Самият аз заставам тук като аджин’пал, който вече ги е окървавил в Новия Лабиринт. Всеки от тях лично е изпратил повече от един демон обратно в бездната им. Искам да бъдат направени кай’шаруми, в съответствие с евджахския закон.

Ашан погледна към Иневера. Воините можеха да облекат черното едва след одобрението на дама’тингите, които се допитваха до заровете си, и само Иневера и нейните дживах сен можеха да ги хвърлят за синовете на Избавителя.

Джаян се оказа по-хитър, отколкото бе очаквала. Заровете ѝ бяха показали, че той ще поиска момчетата да се бият, но и самите те бяха готови за това. В момента, в който синовете на Ахман наденеха черните роби с белите воали, всеки един от тях щеше да се сдобие с голяма власт сред воините от племето си и всеки щеше да се закълне във вярност на Джаян. Така мощта му щеше да се увеличи неимоверно във времето, когато все още имаше вероятност да се опита да узурпира трона.

Ала тя просто нямаше как да му откаже. Иневера имаше огромно влияние над своите сестри съпруги, но дори тя не би се осмелила да ги обиди всичките едновременно. Беше хвърлила заровете за всички момчета от кръвта на Избавителя и по закон, ако бяха излизали навън в нощта и бяха убивали алагаи, те можеха да предявят рожденото си право.

Тя даде разрешението си с кимване, като запази спокойно изражение на лицето си.

— Така и ще стане — рече с облекчение Ашан. — Изправете се, кай’шаруми. Еверам гледа с гордост към синовете на Избавителя.

Момчетата се изправиха спокойно, без да надават радостни викове, поклониха се пред трона и застанаха мирно. Джаян обаче не можа да сдържи самодоволната си усмивка.

— За Красия настъпиха трудни времена, след като Избавителят е далеч — каза Асъм. — Може би е време неговите синове дама също да облекат белите роби.

Дамаджите се почувстваха като облени със студена вода. За миг останаха като вцепенени, като трупаха възмущение в гърдите си, а Иневера се наслаждаваше на момента. Тя силно одобряваше предложението за издигането на Ахмановите синове дама. Колкото по-скоро момчетата облечаха бялото, толкова по-бързо щяха да поемат контрола над племената и щяха да ѝ спестят мърморенето на тези старчоци.

— Това е абсурдно! — сопна се Алеверак. — Досега нито едно петнайсетгодишно момче не е обличало бялото.