Черепният трон

— Въпреки това, ако оставим настрана споделените убийства, то тогава половината воини от онези, които са били възпроизведени, преди Избавителят да ни връчи бойните защити, ще трябва да съблекат черното, както и половината от останалите. Целта на окървавяването не е да убиеш демон съвсем сам, а да се провери дали воинът има куража да се изправи бързо срещу алагаите. Тези жени са го направили. Всъщност тяхното изпитание е било много по-трудно заради липсата на подходящо обучение и въоръжение. Не търсим ли точно такива смели сърца сега, когато Шарак Ка приближава?

— Може би — съгласи се Ашан.

— А може би не — намеси се дамаджи Ичах. — Андрахо, нали не възнамеряваш наистина да направиш тези жени шарум’тинги? Те са от племето канджин. Позволи ми лично да се заема с въпроса.

— Нямам голям избор, дамаджи — отвърна Ашан. — Аз не принадлежа на никое племе и трябва да изпълнявам заповедите на Избавителя.

— Ти си андрах — сопна му се Алеверак. — Разбира се, че имаш избор. Дъщеря ти усуква думите на Избавителя, за да те вкара в капан, но тя не казва цялата истина. „Всяка жена, която убие демон в Алагай’шарак, ще бъде шарум’тинга“, каза Избавителят. Не мисля, че в случая говорим за нещо такова. Окървавяването на шарумите не може да стане без заповедта на офицер. Алагай’шарак е свещен ритуал, а не когато на някой глупак му скимне да се промъква в нощта.

Останалите дамаджи захъмкаха одобрително и Иневера неволно стисна зъби. Старческият хор отново цитираше Светото писание, използваше неподходящи сравнения и предупреждаваше да не се дават твърде големи свободи на шарумите. Тя докосна торбичката с хора на колана си, представяйки си за миг какво би било усещането да ги запрати всичките в бездната.

— Има ли някакви мъже, които да са станали свидетели на случилото се? — попита Ашан, когато глъчката утихна.

Той все още не беше разговарял със самите жени и най-вероятно нямаше да го направи.

Джаян отново се поклони.

— Съпрузите на жените чакат отвън, андрахо, и молят да им позволите да говорят пред вас, преди да вземете решение.

Ашан кимна и мъжете бяха въведени в залата. Всички носеха черно, макар че, ако се съдеше по вида им, никой от тях не беше изтъкнат боец. Аурите им бяха обагрени от гняв, срам и възхищение пред великолепието на трона. Единият от мъжете беше особено разстроен и едва успяваше да сдържи яростта си, която се носеше около него като воня.

Вдовецът. Иневера се размърда леко върху леглото си от възглавници.

Внимавай за онзи — произнесоха пръстите ѝ.

Виждам го, дамаджа.

Ръцете на Ашия бяха отпуснати спокойно край тялото ѝ, отговорът ѝ представляваше почти недоловимо помръдване на чевръсти пръсти.

— Тези жени убиха съпругата ми, свети андрахо — каза разстроеният воин, сочейки с пръст. — Ако не беше тяхното влияние, моята Чабавах никога нямаше да наруши заповедта ми и да постъпи толкова глупаво. Настоявам да получа живота им като отплата.

— Лъжа! — извика друг от мъжете. Той посочи към своята съпруга, дал’тингата, която имаше следи от побой. — След ужасната случка моята съпруга дотича при мен и ми заяви, че Чабавах е била от водачките, които са оказвали натиск върху останалите. Съжалявам за загубата на моя брат по копие, но той няма право да настоява за отмъщение заради собствения си провал като съпруг.

Вдовецът се обърна и замахна към него и за кратко време двамата си размениха няколко удара. Ахман не допускаше никаква проява на насилие в двора си, но никой от присъстващите мъже, дори Ашан, не изпитваше желание да се намеси, докато вторият мъж не притисна вдовеца към пода в болезнена хватка.

Ашан плесна силно с ръце.

— Доказателството е достатъчно. Еверам няма да даде победата на един лъжец.

Иневера си пое дъх. Не лъжец. Просто воин, който е пребил съпругата си.

Вторият мъж се поклони.

— Моля светия андрах да върне тези жени на нас, техните законни съпрузи, за да бъдат наказани. Кълна се в Еверам, че те няма да посрамят повторно семействата си, нашето племе или вашия трон.

Ашан се облегна назад, сплете пръсти и погледна към жените. Ашия беше отправила аргументирана молба, но Иневера можеше да види в очите му, че новият андрах е способен да ѝ откаже. Ако получеше възможност, Ашан можеше да отнеме копията на всички шарум’тинги, включително и на Ашия.

„Трябваше да доведе жените първо при мен“, помисли си Иневера. Но може би такава беше волята на Еверам.

Животът в Северните земи, където жените имаха същите права като мъжете, беше показал на красиянките, че има и друг живот, освен онзи под чехъла на съпрузите им. Зеленоземците не можеха да удържат срещу красиянските копия, но по време на Дневната война бяха нанесли удар в самото сърце на врага. Все повече жени щяха да търсят правата си и рано или късно, щеше да се наложи духовниците да се изправят срещу този проблем.