Черепният трон

Иневера не искаше да отхвърля публично решенията на Ашан още в първия му ден на Черепния трон, но щом той отказваше да се вразуми, така да бъде.

Тя отвори уста, за да заговори, но се сепна, когато Асъм шумно се прокашля и гласът му се понесе над залата:

— Почтената ми съпруга е права.

Лицето на Ашан застина от изненада и дори Иневера стоеше онемяла, докато Асъм заслиза по стъпалата на подиума, за да застане на пода. Младежът се беше противил яростно срещу създаването на шарум’тингите и издигането на съпругата и братовчедката му.

— Почтеният ми баща правилно каза, че демоните трябва да бъдат убити в Алагай’шарак — каза Асъм, — но какво всъщност представлява Алагай’шарак? Буквално означава „демонска война“, а войната не е ритуал. Алагаите направиха всички човешки същества, мъже и жени, свои врагове. Всяка битка срещу тях е Алагай’шарак.

Джаян изсумтя.

— Точно това може да се очаква от моя брат дама. Да не разбира какво представлява войната.

Това не бяха подходящите думи пред зала, пълна с духовници, което допълнително показваше склонността на Джаян да говори, без да се замисля. Ашан и дамаджите го изгледаха яростно.

Накрая Ашан намери куража да се обади, като използва същия гръмовен глас, с който се бе обърнал по-рано към дъщеря си.

— Не забравяй къде ти е мястото, Шарум Ка. Ти служиш на волята на бялото.

Джаян пребледня и аурата му се обагри в цветовете на гнева. Ръката му стисна здраво копието и ако беше с една идея по-глупав, сигурно щеше да го използва, дори това да хвърлеше Красия в гражданска война.

Асъм бе достатъчно мъдър, за да запази спокойствие, но дори това не го спаси от мрачния поглед на Ашан.

— А ти, ний’андрахо, нима само преди две седмици не оспорваше продължително и яростно пред този трон правото на жените да носят копие?

Асъм се поклони.

— Така е, чичо. Говорих със страст и вяра. Но грешах и почтеният ми баща беше прав да отхвърли исканията ми.

Той се извърна и плъзна поглед по залата.

— Шарак Ка приближава! — прогърмя гласът му. — Избавителят и дамаджата го потвърдиха. И въпреки това ние сме разделени, използваме жалки оправдания за това, кой може да се бие, докато останалите стоят и не правят нищо. Но аз казвам, че когато Избавителят се върне, преследван по петите от армиите на Ний, ще има слава и чест за всички в голямата битка. Тогава трябва всички да сме готови за война. — Той посочи с пръст Ашия. — Вярно е, че бях против това, съпругата ми да грабне копието. Но тя ни донесе единствено чест и слава. Стотици дължат живота си на нея и нейните сестри по копие. На тях е поверена защитата на дамаджата, нейната чест носят на бойното поле. Те възвишават духа ни. Жените ни дават сила. Избавителят го каза ясно и точно. Всички, които желаят да се бият в Шарак Ка, трябва да получат позволение.

Той замълча и Асукаджи пристъпи напред плавно, сякаш двамата го бяха репетирали предварително. Двамата винаги се бяха подкрепяли взаимно.

Ашан поклати глава.

— Еверам, не и ти.

Асукаджи посочи с пръст съпрузите шаруми.

— Какво искат да скрият тези мъже, че се страхуват да позволят на съпругите си да свидетелстват срещу тях? Може би това ще ги направи по-мъдри. Тези жени са победили алагай. Ако защитните ни стени паднат, те ще са последната защита на децата ни. Щом на раменете им пада такава отговорност, защо да нямат и повече права?

— Наистина, защо? — попита Иневера, преди някой от по-възрастните мъже да успее да отговори. Тя се усмихна. — Вие, мъжете, спорите така, сякаш изборът зависи от вас, но Избавителят даде шарум’тингите на мен и аз ще реша кого да приема и кого не.

Намръщеното лице на Ашан контрастираше на облекчението, озарило аурата му; каквото и да бе решението му, то щеше да му създаде нови врагове.

— Умшала. — Иневера махна с ръка на своята сестра съпруга, дамаджи’тинга на канджин. — Предскажи им.

Очите им се разшириха. Предсказанията бяха изключително лични. Дама’тингите пазеха тайната на магията си, и с право. Но мъжете имаха нужда от напомняне, че тук не става дума само за политика. Трябваше да следват волята на Еверам, а не собствените си жалки потребности.

Жените коленичиха в полукръг около гадателната коприна на Умшала. Всичките имаха окървавени превръзки и дамаджи’тингата допря до раните заровете си, намокряйки ги с кръв за предсказанието.

Иневера намали светлината в залата. Не за да помогне на пророкуването, защото светлината от защитите не оказваше влияние върху заровете. По-скоро го направи, за да могат всички да видят характерното червеникаво сияние на хора, което пулсираше в унисон с молитвите на Умшала. Хипнотизирани, мъжете потрепваха при проблясъка на светлина всеки път когато тя хвърляше заровете.

Най-накрая Умшала седна на петите си. Обърна се към подиума и като пренебрегна Ашан, заговори на Иневера.

— Сторено е, дамаджа.

— И какво видя? — попита Иневера. — Може ли тези жени да излизат в нощта? Достойни ли са?