Черепният трон

— Достойни са, дамаджа. — Умшала се обърна и посочи пребитата жена. — С изключение на тази. Илиджах вах Фахсту се поколебала при удара си и избягала от демона, като така станала причина за смъртта на Чабавах и нараняванията на няколко други. Убийството не е нейно.

Аурата на Илиджах побеля от ужас, но останалите жени се събраха около нея за подкрепа — дори жената, която имаше тежки рани от изгаряния. От съжаление Иневера ги остави за момент така, но не можеше да направи нищо. Заровете бяха казали думата си.

— Шест са издигнати — каза тя. — Изправете се, шарум’тинги. Илиджах вах Фахсту ще се върне при съпруга си.

Макар и жестоко, решението бе по-добро, отколкото ако беше оставила съдбата ѝ в ръцете на дамаджи Ичах, който най-вероятно щеше да нареди да я екзекутират публично за лъжесвидетелство пред трона.

Илиджах изпищя, когато Фахсту се приближи зад гърба ѝ, сграбчи косата ѝ в юмрук и я повлече към изхода. Виковете ѝ отекваха в стените, докато дамаджите наблюдаваха със студено задоволство.

Донеси ми ръката, с която я извлече навън, преди да е залязло слънцето — казаха Иневерините пръсти на Ашия.

Пръстите на Ашия отвърнаха с обичайния ѝ прикрит шепот:

Слушам и се подчинявам, дамаджа.

— Почакайте! — извика една от жените, като привлече вниманието на всички. — Като шарум’тинга искам да свидетелствам от името на Илиджах за престъпленията на Фахсту асу Фахсту ам’Ичан ам’Канджин.

Иневера махна с ръка и пазачите препречиха с копията си пътя на Фахсту. Илиджах беше освободена и двамата бяха върнати пред трона.

Дамаджи Ичах разпери ръце.

— В това ли се превърна дворът на андраха? Място, където неблагодарните жени да се оплакват от съпрузите си като клюкарещи перачки?

Неколцина от дамаджите кимнаха утвърдително, но дамаджи Кезан от джама, най-големият противник на Ичах, се усмихна широко.

— Със сигурност не — каза Кезан, — но племето ти създаде такава драма тук, че ние определено трябва да я видим докрай.

Ичах го изгледа с омраза, но останалите дамаджи, дори онези, които до момента го бяха подкрепяли, закимаха. Те може и да не бяха перачки, но дамаджите обичаха клюките колкото и всички останали.

— Говори — нареди Ашан.

— Аз съм Увона вах Хадда ам’Ичан ам’Канджин — каза жената, като използва пълно име за пръв път в живота си. — Илиджах ми е братовчедка. Вярно е, че тя избяга от алагая и не заслужава да излиза в нощта. Но нейният съпруг Фахсту асу Фахсту ам’Ичан ам’Канджин от години я принуждава да се продава на мъже, за да му носи пари за неговите коузи и зарове. Илиджах е почтена дъщеря на Еверам и първоначално му отказа, но Фахсту я преби толкова жестоко, че тя трябваше да остане дни наред в леглото си. Аз лично бях свидетелка на срама ѝ.

— Лъжи! — извика Фахсту, макар че Иневера виждаше истината в аурата му. — Не слушайте измислиците на тази злобна жена! Какво доказателство има тя? Никакво! Това е просто думата на една жена срещу моята.

Жената, чиито ръка и лице бяха бинтовани, за да покрият изгарянията, застана до Увона. Нишки болка пронизваха аурата ѝ, но тя стоеше изправена и гласът ѝ прозвуча твърдо.

— Две жени.

Останалите четири също се присъединиха към тях и жените застанаха твърдо като стена.

— Шест жени свидетелстват за престъплението ти, Фахсту — каза Увона. — Шест шарум’тинги. Ние излязохме в нощта не за да търсим права за себе си, а заради Илиджах, за да се освободи от теб.

Фахсту се обърна към Ашан.

— Андрахо, нима ще приемете думата на жени срещу думата на един верен шарум?

Умшала също го погледна.

— Ако желаете, мога да се посъветвам със заровете, свети андрахо.

Ашан се намръщи, защото, както всички останали, знаеше какво щяха да покажат заровете.

— Искаш ли да си признаеш, сине на Фахсту, или трябва да изчистваме името си с хора?

Фахсту пребледня и се огледа, търсейки подкрепа там, където нямаше да я намери. Накрая сви рамене.

— Има ли значение какво правя със собствената ми жена? Тя е моя собственост и не е шарум’тинга. Не съм извършил никакво престъпление.

Ашан погледна към Ичах.

— Той е от твоето племе, дамаджи. Какво ще кажеш?

— Отсъждам в полза на съпруга — отвърна без колебание Ичах. — Дълг на съпругата е да работи и подкрепя съпруга си. Ако той не може да плаща дълговете си, грешката е нейна и тя трябва да плати цената дори ако той реши да е на нейния гръб.

— Или на колене — обади се дамаджи Кезан и останалите мъже се разсмяха.

— Дамаджият на канджин се произнесе — каза Иневера, с което привлече изненаданите им погледи. — Фахсту няма да бъде наказан за това, че е продавал жена си на други мъже.

Устните на Фахсту се разтегнаха в широка усмивка, а всички нови шарум’тинги наведоха погледи. Илиджах заплака отново, а Увона я прегърна.

— Но е виновен за престъплението, че излъга пред Черепния трон — продължи Иневера. — Присъдата е смърт.

Фахсту се ококори.

— Какво?

— Умшала — каза Иневера.