Черепният трон

О, ако можеше всичко да е толкова лесно. Но макар че Ахман щеше да ѝ прости, че е изпарила целия съвет от дамаджи, той щеше да преследва убийците на майка си до самия край на Ала, а нито едно престъпление не можеше да бъде укрито пред Взора на Короната.

— Ахман е тръгнал на лов за демони по самия ръб на бездната — рече Иневера. — Заровете се изказват благоприятно за завръщането му, но това е опасен път. Трябва да се молим за него.

— Синът ми е отишъл в бездната? — изпищя Кадживах. — Сам?! Защо Копията на Избавителя не са тръгнали с него?

Иневера протегна ръка и хвана Кадживах за брадичката. Направи го уж за да принуди жената да я погледне в очите, но същевременно притисна едно енергийно средоточие и източи част от енергията на жената.

— Синът ти е Избавителят — рече студено тя. — Той ходи по места, където никой друг не би се осмелил да го последва, и не дължи обяснения на никого, дори на мен.

Иневера пусна Кадживах и жената отстъпи назад със залитане. Таладжа я прихвана и се опита да я настани на една от каменните пейки, но Кадживах се изпъна, изтръгна се от ръцете ѝ и отново погледна Иневера в очите.

„Упорита е“, помисли си дамаджата.

— Защо Джаян беше пренебрегнат? — попита настоятелно тя. — Той е най-големият син на Ахман и е достоен наследник. Хората го боготворят.

— Джаян е твърде млад и упорит, за да управлява в отсъствието на Ахман — отвърна Иневера.

— Той е твой син! — извика Кадживах. — Как можа…

— СТИГА! — излая Иневера и всички се стреснаха, а най-много Кадживах. Иневера рядко повишаваше глас, особено пред други хора. Но от всички свекърва ѝ най-често поставяше на изпитание търпението ѝ. — Самозабравила си се, жено, щом смяташ, че можеш да ми говориш така за децата ми. Този път ти прощавам, защото знам, че се тревожиш за сина си, но втори път няма да стане. Цяла Красия се нуждае от мен и нямам излишно време да успокоявам всяка твоя тревога. Ашан седи на Черепния трон по заповед на Ахман. Това ти стига да знаеш.

Кадживах примигна. Колко години бяха минали, откакто някой се беше осмелил да ѝ говори по този начин? Тя беше Светата майка, а не някоя си обикновена дал’тинга.

Но въпреки свободата и влиянието, с които разполагаше, Кадживах нямаше никакви истински сили. Тя дори не беше дама’тинга, а още по-малко дамаджа. Богатството и слугите ѝ бяха осигурени от трона, което Иневера лесно можеше да отмени в отсъствието на Ахман, макар че сигурно бързо щяха да се появят други, които да се опитат чрез злато да спечелят благоволението ѝ.

— Майко. — Иневера и останалите жени се обърнаха към Асъм, който влезе в беседката. Младежът се бе промъкнал тихо като Енкидо. Той се поклони. — Бабо. Радвам се да ви видя и двете.

Кадживах грейна и разпери ръце, за да прегърне внука си. Той прие целувките, с които го обсипа през воала си, с изящество и достойнство, макар такова отношение да не отговаряше на сана му.

— Тикка — каза Асъм, като употреби неофициалната дума за „баба“, която Кадживах беше втълпила на внуците си още преди да започнат да говорят. Това бе достатъчно да накара жената да се разтопи от удоволствие. — Моля те, бъди по-внимателна с почтената ми майка. Знам, че се страхуваш за баща ми, но тя е негова дживах ка и несъмнено тревогата ѝ е по-голяма от твоята.

Кадживах кимна като замаяна и се обърна към Иневера, навела почтително поглед.

— Моите извинения, дамаджа.

Иневера искаше да разцелува сина си.

— Но защо пренебрегнаха теб и брат ти? — попита Кадживах, възвърнала донякъде решимостта си.

— Пренебрегнали? — попита Асъм. — Тикка, Джаян седи на Копийния трон, а аз съм следващият по ред за Черепния. Асукаджи беше направен дамаджи на Каджи. Първородните ти внуци вече са кай’шаруми, а твърде скоро вторите синове ще заемат местата им като ний’дамаджи. Благодарение на теб родът Джардир, който допреди двайсет години беше на изчезване, сега ще контролира цяла Красия в продължение на поколения.

Кадживах, изглежда, се поуспокои, но продължи да го притиска.

— Но чичо ти…

Асъм хвана брадичката ѝ в шепата си, почти като Иневера, но вместо да докосне енергийното средоточие, той плъзна пръст по воала ѝ. Докосна устните ѝ нежно, като с перце, но жестът му беше също толкова ефективен, колкото и по-грубият начин на Иневера.

— Евджахът ни учи, че всички дама’тинги притежават Взора — каза Асъм, — а най-вече дамаджата. Щом тя е позволила на почитаемия ми чичо да заеме престола, значи, е видяла, че баща ми ще се върне скоро, макар, разбира се, да не може да говори открито за това.

Кадживах погледна към Иневера и в очите ѝ проблесна страх. Всички в Красия благоговееха пред Взора, източник на силата на дама’тингите. Иневера се включи в играта и изгледа изпитателно свекърва си, след което леко кимна.

Кадживах отново се обърна към Асъм.

— Лош късмет е да говориш за късмета.

Асъм се поклони с уважение в отговор на древната поговорка.