Черепният трон

Дори поражението му от предишния ден да го беше усмирило, сега по нищо не си личеше. Изцелен от магията на Белина, дамаджият не бе изглеждал толкова здрав от години. Но дори да се чувстваше задължен към съпругата на Ахман от Маджах, това не му попречи да се възпротиви на издигането на сина ѝ. Ако Маджи станеше дама, Алеверак щеше да изгуби повече от останалите.

Хор от одобрителни възгласи се надигна сред останалите дамаджи и Иневера си пое дъх, като задържа центъра си. Ако позволеше Еверам, тя скоро щеше да се освободи от тези зли мъже, които се интересуваха повече от запазването на властта си, отколкото от това, да помогнат на народа си.

— Много неща ще се случат за пръв път, преди да ни връхлети Шарак Ка — рече Асъм. — Не трябва да лишаваме народа ни от водачи, когато даматите са се пръснали из чинските села, за да пазят мира.

Ашан се замисли, като оглеждаше залата. Като дамаджи, той беше силен водач на Каджи, но като андрах мислеше по-дипломатично и беше готов да угоди на всички, за да запази поста си.

И все пак Ахман му беше заповядал да заеме трона, за да запази синовете му живи, а не беше нужно човек да е особено умен, за да разбере, че това щеше да бъде постигнато по-лесно, ако всички те носят бялото.

— Позволи им — прошепна Иневера.

Защитите отнесоха думите ѝ единствено до неговите уши.

— Възрастта няма значение — каза най-после Ашан. — За да се облече бялото, трябва да се издържат изпитания, и така ще бъде. Синовете на Избавителя трябва да ги преминат. Асъм лично ще наблюдава изпитанията и ще ми докладва.

Иневера можеше да види вълната от удоволствие в аурите на дамаджи’тингите след неочакваното решение, която бе огледален образ на тъмните облаци около дамаджите. Разчитането на аури беше по-трудно дори от разчитането на заровете, но с всеки изминал ден тя се усъвършенстваше все повече.

Следващият въпрос, който трябваше да бъде разгледан, беше набирането на нови шарум’тинги. След като Ахман ги беше създал — за да даде права на чинските жени — все повече жени проявяваха желание да убиват алагаи, като по този начин спечелваха правата на мъжете да притежават собственост и да бъдат свидетели, както и да могат да отказват мъжко докосване. Жени идваха всеки ден в двореца на дама’тингите, много от тях тайно, и молеха да получат нужното обучение. Иневера ги беше оставила в ръцете на Ашия и изобщо не съжаляваше за това свое решение.

Чинските жени, неподвластни на евджахския закон, се стичаха със стотици, често с подкрепата на съпрузите си. Красиянските жени бяха съвсем малко. Трите хиляди години, прекарани в подчинение, бяха оставили своя отпечатък и макар тенденцията да се разрастваше, все още надделяваше яростната, почти единодушна съпротива на красиянските мъже, съпрузи, бащи, братя — дори синовете, които все още носеха жълто-кафяво. На много жени им беше забранено да напускат домовете си без придружител и биваха брутално пребивани, ако направеха опит да се измъкнат, за да отидат в двореца.

Дори онези, които носеха черно, не бяха в безопасност. С помощта на защитените оръжия всички убиваха алагаи, но най-добрите от тях се бяха обучавали само по няколко седмици, докато повечето шаруми го бяха правили през целия си живот. Често жените бяха пребивани, изнасилвани или убивани.

Но за алагай хора винаги имаше кръв и когато Иневера откриеше насилниците, Ашия и сестрите ѝ ги посещаваха. Престъплението се наказваше десетократно и останките им се захвърляха на места, където останалите щяха да ги открият и да си научат урока.

Сякаш призована от тази мисъл, в тронната зала влезе Ашия и поведе две групи жени към подиума. По-голямата група, двайсет жени, обучени в двореца на дама’тингите, се строиха в две редици и коленичиха в очакване на решението. Някои носеха черното на дал’тингите, други бяха облечени в най-различни чински дрехи.

Ашия не отместваше поглед от жените, но Иневера долавяше гордостта в аурата ѝ. Все по-доброто опознаване на линиите на сила на алагаите и слабите им места ѝ беше позволило да създаде шарукин, който зависеше повече от бързината и точността, отколкото от силата на ръката. Тя нарече бойния стил Точния удар на Еверам и обучаваше добре жените в него.

Другата групичка беше по-интересна. Седем обикновени дал’тинги, скупчени заедно, чиято обща аура излъчваше страх и решителност. Няколко от жените имаха окървавени превръзки, които се показваха под черните им роби, знак за нанесени от алагаите рани. Цялата ръка и половината лице на една от тях бяха увити в бяла превръзка, която вече беше покрита с ръждивочервени петна. Огнена храчка. Можеше да види дълбоките изгаряния в аурата на жената. Без магия нямаше да успее да се възстанови напълно.

Под воала на друга жена се виждаха насинените ѝ очи и носът, който като че ли беше счупен. Иневера не се нуждаеше от повече проучване, за да разбере, че тези рани не бяха нанесени от демон.