Черния мустанг

— Глупости! — възрази му Олд Шетърхенд, вече твърде раздразнен от това, че този чиновник все още не се отказваше от несъстоятелното си твърдение. — Те не са били в склада, защото следите им не стигат дотам. Не виждаш ли, че са дошли само до това място и после са се върнали? Много те моля да не поддържаш повече напълно погрешното си мнение! Тук са идвали индианци, сигурно команчи. А това никак не е маловажно за теб!

— Pshaw! Навярно някакви клетници, които може би са искали да откраднат нещо за ядене и за нещастие са попаднали на конете ви.

— Де да беше така! Но се опасявам, че ще излезе нещо съвсем друго; Изглежда тези червенокожи са в таен съюз с твоите китайци.

— Ами!

— Така е! Нали виждаш, че тук са разговаряли. Ако между тях не е съществувало някакво споразумение, индианците са щели да пречукат китайците.

— Така ли мислиш, сър?

— Разбира се! Я виж — най-напред тук са стояли само трима червенокожи, а четвъртият се е присъединил към тях, идвайки откъм шопа. Сещаш ли се кой е бил той?

— Да не би да е онзи Юварува, когото ти не искаше да пуснеш да си отиде?

— Да, той е бил.

— Тогава много ми се ще да знам кои ли от моите китайци са били тук!

— Разпитай си „плитките“! Но ми се струва твърде въпросително, дали ще научиш нещо.

— Естествено виновниците нищо няма да признаят.

— Въпреки това ще разберем кои са били.

— Мислиш ли?

— Да.

— От следите ли?

— Може би, а може би и по друг начин. Но нека на първо време се занимаваме само с индианците. Елате!

Те тръгнаха по дирята, която беше оставена само от трима души и я следваха дотам, където Токви Кава беше разговарял с метиса и откъдето Ик Сенанда се бе върнал в кръчмата. После следата ги отведе до онова място недалеч пред главната врата на шопа, където команчите бяха чакали метиса. След като и там огледаха земята най-подробно, Олд Шетърхенд каза:

— Вече всичко ми е ясно. Тук са дошли четирима команчи. Тримата са чакали, а четвъртият е влязъл в кръчмата, за да направи знак на метиса да излезе навън. Ик Сенанда отишъл при тях, но тъй като тук индианците не са се чувствали в безопасност, те са се отправили към онова място зад шопа. Ето защо моят брат Винету е търсил напразно от тази страна. След като метисът се е уговорил с тримата команчи, той се е върнал при нас, а те са се отправили към мястото, където са имали среща с Юварува. Той дошъл и когато вече се канели да напуснат местността, се натъкнали на двамата китайци.

— Но какво са търсили те там? — попита инженерът.

— Ще ни кажат — уверено отвърна Олд Шетърхенд.

— Но ние изобщо не знаем кои от многобройните ми работници са били!

— Ще разберем, можеш да разчиташ на това.

— Няма ли да огледаме и техните следи?

— Засега все още няма. Първо се налага да отидем при метиса. Трябва да го накараме да избяга.

— Да избяга ли? — попита инженерът безкрайно слисан. — Какво невероятно хрумване!

— Защо?

— Ами той или е свестен и почтен човек, за какъвто го мисля и в такъв случай няма причина да бяга, или е негодник, който иска да ни предаде на индианците, а тогава не бива да го оставяме да ни офейка.

— Тъй мислиш ти, но аз мисля съвсем иначе. Той е внук на Токви Кава, вожда на команчите, и под маската на почтен човек се е промъкнал сред вас, за да ви предаде в ръцете на дядо си. Днес Черния мустанг е изпратил при него четирима вестоносци, или може би и самият той да е бил тук, за да определи точното време на нападението и начина на провеждането му. Дори мисля и имам основание да твърдя, че и вождът е бил заедно с хората си. Какво ще каже моят брат Винету?

— Токви Кава е бил тук — отговори апачът с такава сигурност, сякаш го беше видял с очите си.

— Да, сигурно, защото само на такъв воин като него може да хрумне мисълта да открадне конете ни. Той е чул, че сме тук и на първо време ще отложи нападението на лагера, докато ние си отидем. Но заради собствената ти безопасност е абсолютно необходимо да разберем какво крои срещу теб и хората ти и кога смята да го изпълни. Обаче тъй и няма да го научиш, ако метисът остане тук.

— Сър — обади се невярващо инженерът, — знам кой си и какво мнение имат всички за теб, ала за мен говориш със загадки. За мой най-голям ужас съм длъжен да ти повярвам, че индианците замислят нещо срещу нас, защото иначе нямаше да изпратят съгледвачи. Но онова, което трябва да знам, мога най-добре и най-сигурно да го науча от метиса, и то ако той действително е в съюз с червенокожите, както твърдиш.

— И си мислиш, че ще ти каже ли?

— Ще го принудя!

— Pshaw! Не виждам как би могъл да го направиш!

— С твоя помощ, сър!

— Няма да мога да ти помогна, защото и на мен нищо няма да ми каже. Има само едно сигурно средство да научим всичко — трябва така да го подплашим, че да го накараме да си плюе на петите.

— Но мистър Шетърхенд, ако метисът избяга, ние съвсем нищичко няма да научим!

— Напротив. Ти не чу ли, че утре се каним да отидем до Олдър Спринг?

— Чух.

— Метисът също го е чул и сигурно го е казал на команчите. Убеден съм, че те също ще яздят дотам, за да ни издебнат и пленят. Но ние няма да им позволим да ни хванат; нещо повече — ще ги подслушаме.