Читаем Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света) полностью

— Този младеж няма да може дори гърба ти да пази в битката — подхвърлих жлъчно аз. — Много е слаб и дребен. Изгони го и ми позволи да заема неговото място. Във Влахерна байлото не се нуждае повече от мен.

Джустиниани разтърси биволската си глава и учудено ме загледа.

— Да не си ослепял? Нима не познаваш този благороден младеж?

В този миг очите ми се отвориха. Видях протостраторската огърлица около врата на юношата, всичко в мен се разтресе и аз удивено възкликнах:

— Милостиви Боже! Ана, ти ли си това? Как попадна тук?

— Тя дойде вчера и се постави под моя закрила — обясни Джустиниани. — Стражите я пуснали, защото носела моята огърлица. Ти обаче ще решиш какво да правим с нея.

Аз свирепо го изгледах, а той отстъпи, трикратно се прекръсти и се закле в раните Христови, че е прекарал нощта целомъдрено и че неговото собствено достойнство не би му позволило да се домогва със задни помисли към жената на приятел.

— Въпреки че изкушението беше много силно — въздъхна той. — Но аз съм твърде изтощен от сражения, безсънни нощи и тежки задължения, та да мисля за жени. За всичко си има време.

— Така, като сред събратя по оръжие, бих могла да призная, че чак сега разбирам френската Дева, която е носела панталони, за да може по-безопасно да живее сред сражаващите се мъже — безсрамно рече Ана.

Тя ме прегърна, целуна ме по бузите, притисна главата си до гърдите ми и с хълцане попита:

— Толкова ли съм погрозняла, та дори не можеш да ме познаеш? Бях принудена да си отрежа косите, тъй като нямаше да мога да си напъхам главата в този шлем.

Тя беше в прегръдките ми. Тя се притискаше до мен и вече не ме мразеше.

— Защо побягна от бащината си къща? — попитах аз. — Ти ли положи ръката си в моята онази нощ, когато голямата черква сияеше?

Джустиниани се изкашля, потри страната си, където доспехите го убиваха, и дискретно рече:

— Трябва да отида и да проверя стражите. Хапнете и пийнете каквото намерите. И между другото можете да заключите вратата отвътре, ако решите да докажете привързаността си един към друг и не се плашите от топовните гърмежи.

Той излезе и затвори масивната врата зад себе си. По лицето му видях, че е очарован от Ана и че ужасно ми завижда. Ана срамежливо ме погледна, но аз нямах кураж да отида и да заключа вратата. Затуй тя разсеяно отиде до вратата, залости я и рече:

— Любими мой, ще можеш ли някога да ми простиш, че бях толкова инатлива и капризна, и за това, че не можех да те разбера?

— Скъпа моя — отвърнах аз, — прости ми, че не съм такъв, какъвто би искала да бъда, но ти не можеш да останеш тук — продължих с болка в сърцето. — Трябва да се върнеш в бащината си къща. Когато щурмът започне, там ще си на сигурно място. Предполагам, че след като превземе града, султанът ще вземе твоето семейство под свое покровителство.

— Баща ми също е уверен в това — каза тя. — Чух, че първото нещо, което Мехмед ще направи, е да изпрати чауши, които ще вардят нашата къща. Но аз също така знам защо и затуй няма да се върна.

— Какво се е случило? — поисках да узная аз, изпълнен с лоши предчувствия.

Тя се приближи, положи ръце на коленете ми и ме погледна от дълбината на кафявите си очи.

— Не питай — промълви тя. — Аз съм дъщеря на баща си и не мога да го предам. Не ти ли стига, че дойдох при теб? Че си отрязах косата и навлякох доспехите на брат си, за да погина заедно с теб на стените, тъй като това е Божията воля?

— Ти няма да погинеш — възкликнах аз. — Ти не бива да умираш! Такъв край не е предопределен за теб. Доспехите и намерението ти са безумни!

— Не за първи път през последното хилядолетие жена запасва меч, за да брани своя роден град. Това ти е добре известно. Дори една василевса е останала в историята с това, че е надянала доспехи, когато императорът е бил сразен.

— Ти не умееш да се биеш — противих се аз. — Първият срещнат турчин ще те повали и ще отсече красивата ти главица. Каква полза има от това?

Ана с мрачна сериозност ме погледна и заяви:

— Каква полза има изобщо да се съпротивляваме? Султанът ще победи. Стените са пробити. Те са прекалено много, а ние — прекалено малко на брой. Хиляди напразно ще погинат, преди да настъпи утрешният ден. Ако мислеше само за това, от какво има полза, и ти нямаше да си тук сега. Позволи ми поне да мисля като теб!

Тя стисна ръцете ми, а лицето й беше бледо под разчорлената, късо отрязана коса.

— Аз съм твоя жена. Може да няма бъдеще за нас, но поне имам правото да умра заедно с теб. Ти си човекът, когото любя, и какво е животът, ако те загубя? По-добре да се увенчая с короната на мъченица и с кръв да измия бащиния си позор. Той не е истински грък!

Голямо каменно гюлле откърти един от зъберите на стената някъде над главите ни и ние чухме шума от срутващ се хоросан. Камъни и пръст затропаха по покрива. Тя вдигна лицето си към мен, скръсти ръце и отсече:

— Аз съм решила! Защо губим малкото време, което ни остава?

С несвикнали пръсти Ана започна да разкопчава ризницата си, след което през смях помоли:

— Скъпи, помогни ми с тези ужасни закопчалки на гърба. Само мъж може да измисли такова нещо.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Живая вещь
Живая вещь

«Живая вещь» — это второй роман «Квартета Фредерики», считающегося, пожалуй, главным произведением кавалерственной дамы ордена Британской империи Антонии Сьюзен Байетт. Тетралогия писалась в течение четверти века, и сюжет ее также имеет четвертьвековой охват, причем первые два романа вышли еще до удостоенного Букеровской премии международного бестселлера «Обладать», а третий и четвертый — после. Итак, Фредерика Поттер начинает учиться в Кембридже, неистово жадная до знаний, до самостоятельной, взрослой жизни, до любви, — ровно в тот момент истории, когда традиционно изолированная Британия получает массированную прививку европейской культуры и начинает необратимо меняться. Пока ее старшая сестра Стефани жертвует учебой и научной карьерой ради семьи, а младший брат Маркус оправляется от нервного срыва, Фредерика, в противовес Моне и Малларме, настаивавшим на «счастье постепенного угадывания предмета», предпочитает называть вещи своими именами. И ни Фредерика, ни Стефани, ни Маркус не догадываются, какая в будущем их всех ждет трагедия…Впервые на русском!

Антония Сьюзен Байетт

Историческая проза / Историческая литература / Документальное