Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)

Нощта отново е непрогледна и турските огньове розовят небето. Не мога да не се чудя на човешкото сърце и на този мираж, наречен чест, който кара дори изпечени професионални войници като Джустиниани да пренебрегват своите изгоди и да рискуват живота си за едното достойнство. Сега, когато василевсът в своята крайност се е опитал да получи съдействие, престъпвайки своето обещание, Джустиниани с пълно право можеше да анулира своя дял от споразумението и да се оттегли с войниците си. Султанът щеше да го обсипе с конски опашки и почетни кафтани, ако след обсадата пожелаеше да премине на турска служба.

Та нали в човека трябва да има нещо повече от егоизъм и политически амбиции.

Дали няма нещо и в Лукас Нотарас, което да е над страстта му към власт?

Слугата ми Мануил брои парите си. Той неспокойно се оглежда и душата му се терзае, тъй като не знае къде да ги скрие от турците.

27 май 1453

Неделя е и от сутринта градът е покрит с гъста мъгла, която се превръща в едри капки вода по стените и кара стражите да зъзнат в металните си доспехи. През май мъглата е необяснимо и ненормално природно явление.

Гърците казват: „Господ изоставя града. И в древността боговете са се появявали и са изчезвали под прикритието на мъглата. Ангелите и светците вероятно се оттеглят с тази мъгла и вече не желаят да бранят Константинопол.“

Цял ден монаси и монахини носят чудотворните икони по стените и пеят: „Kyrie eleison“13. Ходят боси, с наведени глави и плачат.

Целият град знае за вчерашното събиране на турския Диван. Още веднъж великият везир Халил положил целия си авторитет на везните и поискал от султана да прекрати обсадата, която вече е нанесла тежки загуби и е пресушила турската хазна.

„Непробиваемостта на защитата доказва, че градът не може да бъде превзет с оръжие — казал той. — Християнската флота е закотвена в Киос. Унгарската войска е преминала Дунава и се задава в нашия тил, предвождана от трашния Хунияди. На генуезците в Пера не можем да имаме доверие. С проточването на обсадата те все повече ще застават на страната на гърците. Дори да превземем града, западните страни няма да ни позволят да го задържим под наша власт. Но Константинопол е непревземаем. Стените са твърде здрави за нашата артилерия и всяка сутрин те се изправят пред нас все така високи, както и преди.“

Главнокомандващият турската войска, везирът Саганос, точка по точка разбил неговата реч: „На три места вече стените са срутени — заявил той. — Ако християните наистина идват на помощ, и ако това не са само слухове, имаме още повече причини веднага да превземем с щурм града. Александър завладя цяла Азия с много по-малка войска.“

Той говорил дълго и насърчил пълководците, след което се изправил султан Мехмед, възбудено изтеглил ятагана си и се заклел в Аллаха и в неговия пророк Мохамед, в душата на баща си Мурад и в главите на децата си, че след завземането на града щял да остави Константинопол за три дни на войската си свободно да го плячкосва. Всички богатства и недвижимо имущество, цялото население на града — мъжете, жените и децата, — той обещал на войниците си, като запазил за себе си само стените и обществените сгради.

Това е причината за вчерашното буйно ликуване в турския лагер. Мехмед се хвалил, и с право, че досега никой владетел не е обещавал по-голяма плячка на войската си. Много от латинците още не могат да повярват, че такова обещание може да бъде истина. Те се оглеждат наоколо, сочат жените, децата, скъпите мебели, църковните съкровища й казват, че е противно на всякакъв човешки разум всичко това да бъде оставено в жестоките ръце на войниците.

От днешния ден по заповед на султана влиза в сила смъртно наказание, без оглед на ранг и положение, и на всеки е отредено място в подготовката на генералното нападение. Зад турските линии султанските чауши преследват дезертьори по-стръвно от военната полиция в Константинопол.

Султанът цял ден препуска из лагера си и показва на всеки военачалник какви са задълженията и мястото му в предстоящата атака. Придружен от хиляда конника, той прекоси залива по плаващия мост до брега на Пера и лично даде заповедите си на закотвената там флота. Преди да се върне, той спрял пред стените и привикал подеста на Пера и градския съвет. Припомнил им да уважават неутралитета и ги заплашил с гнева си, ако по някакъв начин нарушат договорите по време на щурма. Потвърдил още веднъж търговската независимост и привилегиите на Пера, които още преди обсадата беше обещал да бъдат цената на нейния неутралитет.

И утрешният ден вероятно ще премине в относително спокойствие, тъй като турската войска в опиянението си трескаво строи обсадни кули и дълги обсадни стълби.