Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)

Толкова много хора имаше в черквата, че хлябът не стигна за всички, но присъстващите с желание споделяха своето късче със съседите си, така че всеки, който беше дошъл, получи поне трохички от святото Христово тяло. Вече нямаше никакво значение дали хлябът беше заквасен или не.

По време на службата, която продължи няколко часа, бяхме обхванати от силен екстаз, по-необикновен от всичко, което някога бях изпитал в черква. Ана и аз стояхме един до друг, ръка за ръка. Държейки се за ръце, разделихме светия хляб и приехме причастие. Така безплътен се усещах, толкова леко изглеждаше моето тяло, та ми се струваше, че мога да вървя без да докосвам земята. Очите й, нейните кафяви очи бяха пред мен и в същото време се отдалечаваха в божествена светлина. Но докато загубваха човешката си топлота и земна близост, те все още грееха за мен със светлината на вечността — ясни и близки, за да ги позная отново в деня на своето прераждане.

След богослужението император Константин се изправи и с треперещ от вълнение глас заговори на народа:

— Агаряните имат своите топове и неизброимата си войска, а ние — Бог и нашия Спасител. Нека не губим надежда!

Той прегърна всеки един от своите приятели и ги помоли за прошка, ако с нещо някога ги беше обидил. Той прегърна и най-близкостоящите обикновени хорица и им поиска прошка. Неговият пример подтикна дори латинците да се прегръщат един друг и да си искат прошка. Венецианският байло прегърна Джустиниани и със сълзи на очи го помоли да му прости лошите помисли. Венецианци и генуезци се прегръщаха и обещаваха да се сражават храбро, без да се боят от смъртта, и да се състезават в преследването на воинска слава. Вярвам, че днес всеки от тях беше искрен.

Навън беше вече тъмно, когато излязохме от черквата, но във всички къщи горяха свещи и главните улици бяха осветени от факли и фенери през целия път от „Света София“ до Влахерна и до Карисиосовата порта. Камбаните на черкви и манастири биеха, все едно че празнувахме някакво голямо и радостно тържество.

Ала над градските светлини звездите ярко грееха на черното небе. В мислите си звездите бяха с нас и нашите астрални тела се приготвяха да напуснат земната си обвивка и да се завърнат в своя дом. Затуй се чувствах толкова ефирен. Затуй очите на Ана Нотарас блестяха с неземна светлина.

Достигайки до черквата на Апостолите, ние се отделихме от императорския кортеж. Константин още веднъж прегърна Джустиниани и помоли за прошка. Повечето от гърците се разотидоха по домовете си, за да приберат официалните си дрехи и да надянат бойни доспехи, преди да се завърнат на стените.

През това време срещнах германеца Йохан Грант, слязох от коня си, за да го прегърна и да му благодаря за неговото приятелство. Лицето му беше покрито с барут, той се движеше с болка и мигаше със смъдящи очи. Дори в тази последна нощ германецът бе изцяло отдаден на своята незадоволима жажда за познание. Грант посочи двама възрастни, оплешивели и беззъби минувачи, водени от младеж в дреха на императорски техник с червен почетен знак, какъвто не бях виждал преди.

— Знаеш ли кои са те? — попита той. След като поклатих отрицателно глава, Грант обясни: — Те са от най-секретната подземна одая на арсенала, където се произвежда гръцкият огън. Виждаш ли колко е жълто лицето на момчето и колко му е рядка косата? Възрастните мъже са загубили всичките си зъби и кожата им се бели. С удоволствие бих се запознал с тях, но те са зорко охранявани, а всеки, който се опита да ги заговори, бива посичан на място.

— Техните запаси от суровини са изчерпани — продължи той. — Последните съдини с тази течност са занесени на стените и по корабите. Аз знам някои от съставките, но не всички, нито пък тяхното съотношение. Най-забележителната черта на тази смес е начинът, по който тя се самозапалва веднага, след като бъде излята. Това не е от въздействието на въздуха, а от някакво приспособление в самите съдове. Вероятно има някакво изобретение в дулото на пръскачката, което запалва тази лееща се течност. Голяма част от сместа е нафта, защото плува по повърхността на водата и с вода не може да бъде загасена. Само сол и оцет потушават пламъка. Венецианските моряци разправят, че в критичен момент с урина могат да бъдат загасени отделни горящи капки. Тези възрастни люде са последните, които знаят тайната на неговото производство, която е била запазена повече от хиляда години. На никого не е било позволено да я запише и в миналото отрязвали езиците на всички, които работели в подземията. Ако утре турците превземат града, последното задължение на стражата е да убие тия двама мъже, за да отнесат тайната си в гроба. Затуй им е било позволено да посетят черквата днес — за първи път Господ знае от колко години насам.

Грант сви рамене.