Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)

— Много тайни ще изчезнат с този град, много безценно познание ще бъде загубено напразно. Йоханес Ангелос. Няма нищо по-отвратително от войната! Аз ти казвам това, след като съм унищожил деветнадесет турски подземни тунела и съм използвал умението и таланта: си, за да помогна на императорските техници да избият повече турци от когато и да е преди.

— Нека не губим надежда — казах аз, макар да знаех, че нито капчица не беше останала. Грант плю и горчиво рече:

— Моята единствена надежда е място на някой венециански кораб, ако изобщо стигна до пристанището навреме.

— Друго не ми остава — той се засмя сам на себе си, сбръчи обгореното си чело и добави: — Ако бях безкомпромисен човек, щом градът паднеше, щях веднага да изтичам в библиотеката и с меч в ръка щях да заграбя ръкописите, за които копнея, и да ги отнеса на кораба. Но не съм способен на такава постъпка, защото като германец съм откърмен в лоялност. Ако бях италианец, може би щях да го сторя, тъй като италианците са по-свободни и по-практични от нас, северняците. Но аз не мога и се презирам за това.

— Жал ми е за теб, Йохан Грант — рекох аз, — заради ужасната ти страст. Тази вечер дори светите тайнства не успяха да те отделят от истинското ти аз.

— Не — отвърна той. — Нищо не може да ме освободи от моята същност, освен познанието. То е единствената човешка свобода.

Но когато се разделяхме, Грант ме прегърна и рече:

— Ти не си нетърпим към слабостите на другите и не натрапваш вярата си на никого. Затуй много се привързах към теб, Жан Анж.

Наближавайки Свети Романовата порта, бяхме посрещнати от нетърпима смрад на разлагащи се трупове. Смрад, която не забелязвахме, докато бяхме по стените. Ана Нотарас трепереше, но когато слязохме от конете, Джустиниани заяви:

— Починете, деца мои, и се опитайте да поспите. Имаме час-два на разположение, а може би дори три. Веднага след обиколката и аз ще си легна да поспя в тази свята нощ с чисто съзнание, наместо възглавница. Измамен съм, но с Божията милост и не по собствена заслуга на мен не ми се наложи да стана изменник.

След което добави:

— По-късно, когато всички са на своите постове да бранят това, което е останало от външната крепостна стена, всички портички ще бъдат залостени и ключовете предадени на императора. Такава е уговорката. След като всички са известени, едва ли някой ще се опита да побегне. Онези, които са на външната стена, нямат друг избор освен да се бият или да погинат. Затуй приехме причастие и нощта ни е свята.

— Къде ще е моят пост? — попита Ана. Джустиниани учтиво се засмя.

— Струва ми се, че ще трябва да се задоволиш с главната стена. На предната линия ще сме прекалено заети, за да се грижим за теб. Честно казано, само ще ни се пречкаш.

— Иди при Керкопорта — бързо предложих аз. — Там ще си между сънародници, между братята Гуачарди и венецианците и при нужда можеш да се оттеглиш във Влахернския палат. Ако погинеш, това ще е Божията воля, но няма да е грях, ако успееш да се спасиш на някой от венецианските кораби. Нека не се притесняваме вече един за друг.

Докато говорех, Ана пребледня като смъртник и така стисна ръката ми, та чак се уплаших и запитах:

— Какво ти е? Да не би да ти е лошо?

— Защо спомена Керкопорта? — прошепна тя. — Имаш ли нещо друго предвид?

— Имах предвид само това, което казах — отвърнах аз, макар че не беше самата истина. — Какво ти стана?

— Вероятно ми се повдига от миризмата — приглушено рече Ана. — Аз съм лош войник и не искам да ви се пречкам. Ще отида при Керкопорта и след това вече няма да се притесняваме един за друг. Но нека бъдем заедно поне до полунощ. Моля те!

Зарадвах се на желанието, с което прие моето предложение, тъй като имах план и се страхувах, че ще трябва да я увещавам пряко волята й. Керкопорта е най-безопасното място по време на атака и аз не можех да понеса мисълта, че тя сама трябваше да се защитава срещу мълниеносните остриета на еничарите.

Ана спеше, но как можех да заспя, след като за последен път имах възможност да съм заедно с нея? През това време писах и дори в тази каменна одая дочувах приглушения шум на стотици хиляди турци, които се движеха в своя лагер, влачейки обсадни стълби и носейки наръчи от стрели.

Скоро ще удари полунощ и Мануил ще дойде да прибере моите листи. Пиша бързо. Неслучайно в продължение на две години бях писар при Светия синод. Джустиниани вече е изпразнил ковчежето си и е изгорил документите, които не иска да попаднат в ръцете на врага. Огнени езици се показват от комина и на Влахернския палат и обгорени парченца хартия се носят наоколо от нощния бриз. Духа от север, което може да значи спасение за стотици латинци.