Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)

Тази вечер повече от четиридесет младежи от Пера се представиха на Джустиниани и помолиха разрешение да се сражават наравно със своите сънародници. Тяхната съвест не им позволява да останат безучастни, макар че подестът на града се е унизил пред султана и е заплашил със смъртно наказание всеки, който застраши неутралитета на Пера. Той е залостил портите на града, но младежите се прехвърлили през стената близо до брега, докато стражите се правели, че не ги забелязват и че не чуват скърцането на греблата.

Тази нощ никой не упреква своя съсед, всички грехове са простени и на всеки е разрешено да се вслушва в гласа на своята собствена съвест. Ако някой, дори сега, се измъкне и подкупи капитана на венециански кораб, това си остава негово лично дело. Ако някой побегне от стената и се скрие в града, той ще отговаря само пред собствената си съвест. Никой не преследва вече дезертьорите. Пък и те не са много. Те са малко, като се вземат предвид всички сакати, старци и десетгодишни момчета, които са надошли по стените с желание да погинат за своя град.

Това е нощта на гърците. Виждам тъмните им очи, потопени в хилядолетна меланхолия. Навън камбаните огласят предсмъртния час на последния Рим.

Мануил скоро ще дойде. Той е от онези, които винаги оцеляват.

29 май 1453

Aleo e Polis!

Градът е загубен!

Този вик ще ечи толкова дълго, докато свят светува. Ако през някой от идните векове се преродя отново, този вик ще разшири от ужас очите ми и ще накара косата ми да настръхне. Тези думи ще помня и ще позная отново, дори да съм загубил паметта си и съзнанието ми да е изтрито като загладена восъчна плочка. Ще позная тези думи.

Aleo e Polis!

Въпреки всичко аз все още съм жив. Така е било писано. Ще трябва да пресуша и последната чаша и да видя с очите си гибелта на моя град и на моя народ. Затуй продължавам да пиша. Но за да описвам точно, ще трябва да потопя перото си в кръв — а кръв има в изобилие. Тя се е съсирила по канавките на улиците като лепкава каша. Кръвта от раните на умиращите още бълбука като горещ извор. По главната улица край Хиподрума има толкова много трупове, че човек не може да върви, без да стъпва отгоре им.

Отново е нощ. Седя в собствената си къща, която се пази от байрак, набоден на копие. Запушил съм ушите си с восък, за да не чувам ужасените викове на изнасилваните жени и деца, крясъците на грабителите, що се бият помежду си за плячка, незаглъхващия крясък на смъртта в моя град, изпълващ всеки миг на нощта.

Опитвам да се съсредоточа. Пиша, макар че ръката ми трепери. Целия се треса, но не от страх за себе си. Собственият ми живот не струва повече от пясъчно зрънце. Заради страданията и мъките наоколо ми, извиращи от хиляди души в тази нощ на неописуема ярост.

Видях как млада девойка, чието тяло беше белязано от кървави ръце, се хвърли в един геран. Видях как грабител изтръгва пеленаче от скута на майка му и го набива на копието на своя другар, за да не му пречи да обезчести жената. Видях най-лошото, което човек може да стори на човека. И това ми стига.

Малко след полунощ онези, що бяха посветили живота си на защитата на външната стена, заеха своите места. След това портичките в голямата крепостна стена бяха заключени и ключовете бяха връчени на командирите на отделните сектори. Някои се молеха, но повечето легнаха да почиват, а мнозина даже заспаха.

Междувременно леките турски кораби започнаха да се придвижват и наближиха стената откъм пристанището. Основната флота от пристанището на колоните изплува от Босфора и се разгърна по продължение на пристанищната стена — от Мраморната кула до Неорион и до плаващия бараж. По този начин султанът заплаши всяка точка от отбраната така, че от никъде да не може да бъде отделена подкрепа. На всички е заповядано да ударят истински, без фалшиви атаки както досега. Затуй дори корабите им бяха оборудвани с обсадни стълби и мостове, а мачтите гъмжаха от стрелци.

На първия, който успееше да стъпи и да се задържи на стената, султанът беше обещал конска опашка и длъжност управител на провинция. На всеки, който отстъпеше или се предадеше — смърт. За тази цел първите щурмови отряди бяха обградени в гръб от чауши.

Три часа преди изгрев писнаха зурни, удариха тъпани и страховит рев се разнесе от устите на атакуващите, които викаха, за да се окуражават един друг. Пролуката в стената, която защитавахме край Свети Романовата порта, беше хиляда стъпки широка. Първи султанът изпрати своите помощни отряди, събрани от цяла Азия за свещена война в името на исляма, овчари и номади, които имаха като оръжие само копие или меч и тесен дървен щит.