Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)

Нямах никаква работа на пристанището. Изкачих се по хълма и се отправих към моята къща. Тя изглеждаше пуста. Турци не се виждаха наоколо, макар че винарната отсреща беше ограбена и пред стълбите й имаше огромна локва от вино. На времето бях провождал Мануил да ми носи оттам храна и съдържателят навярно до последния момент беше крил някоя голяма бъчва с вино за постоянната си клиентела. Сега той лежеше с разбита глава на една от масите, а от семейството му нямаше и следа. Но дали това беше работа на турците или на латинците, не знам.

Забих копието с парчето плат на върха до каменния лъв и по този начин завзех собствената си къща. Влязох вътре и започнах да викам името на Мануил. След известно време откъм мазето се разнесе треперещ глас:

— Ти ли си това, господарю?

Мануил изпълзя на четири крака и се опита да прегърне коленете ми. Аз силно го ритнах в гърдите, без да се съобразявам с немощта му и с посивялата му брада.

— Защо не си изпълнил заповедта ми?! Защо не си направил така, както ти наредих?! — извиках яростно аз и с безсилна ръка се опитах да изтегля сабята си, която от кръвта бе залепнала в ножницата.

Чак сега забелязах, че сабята ми беше еничарски ятаган и че ямурлукът и увитата около главата ми чалма, с която чаушът беше превързал раната ми, ме караха да приличам на агарянин.

— Благодаря на Бога, че все пак си на служба при султана — искрено рече Мануил. — Ти наистина много умело успя да запазиш тайната си до последния момент, така че дори аз се подмамих. Нали ще ме вземеш под своя закрила? Вече съм набелязал няколко къщи, които ще ти помогна да оплячкосаш.

Погледна ме в очите и побърза да добави:

— Имам предвид, че така само си представях какво бих направил, ако бях турчин и влезех с победителите в града. Кажи ми, вярно ли е, че императорът е загинал?

Когато кимнах утвърдително, той сърцато се прекръсти и рече:

— Благодаря ти, Господи! В такъв случай вече няма никакво съмнение. Ние всички сме законни поданици на султана. Господарю, вземи ме за свой роб, за да мога да се опра на теб, ако някой друг пожелае да ме зароби.

Не можех повече да го понасям. Сграбчих го за брадата и извърнах лицето му така, че да ме гледа в очите.

— Къде е жена ми, Ана Нотарас, която ти поверих и ти се закле да спасиш?

— Тя е мъртва — отвърна простичко Мануил. Избърса носа си с ръка и избухна в горчив плач. — Ти ми нареди, когато всичко вече е загубено, да я ударя по главата, ако не желае да ми се подчини, и да я откарам на Джустиниановия галеон. За тази цел си бях скрил едно магаре, което досега щях да съм загубил, ако не ми беше излязъл късмета да го продам на един венецианец, който искаше да пренесе украсен с мозайки шкаф от Влахерна до пристанището. Това беше една изключително красива мебел.

— Ана! — изревах аз, разтърсвайки го за брадата.

— Не късай брадата ми, господарю, боли ме — помоли жално Мануил, като се бранеше с двете си ръце. — Направих това, що беше по силите ми и даже рискувах живота си за тази луда жена, от чиста лоялност към теб, без да искам нищо в ответ. Но тя не пожела да ми се подчини. А когато чух нейните причини, не ми оставаше нищо друго, освен да остана и да чакам заедно с нея до сутринта.

Мануил ме погледна порицателно, яростно разтри коленете си и подсмърчайки продължи:

— А това е начинът, по който ми се отблагодаряваш — дърпаш ме за брадата, макар че коленете отново ме болят и гърлото ми е зачервено. Разбираш ли, твоята съпруга не е могла да ти признае за срама на баща си, тъй като ти приемаш всичко толкова сериозно. Но докато била в бащината си къща, тя успяла да дочуе за бащиния си план да отвори и остави неохранявана Керкопорта по време на турския щурм. Това само като доказателство за добра воля от страна на гърците, разбира се. Дори куропалатът не си е въобразявал, че тази отворена порта може да бъде от някаква полза за султана. Турците едва ли щяха да достигнат до тази точка между външната и вътрешната стена, и то само с много малко подразделение, преди да са превзели външната стена при Карисиосовата порта. Но той си въобразил, че да остави тази порта отворена е от огромно политическо значение и израз на гръцката готовност за сътрудничество.

— Без съмнение — отсъдих аз, — границата между политическата опозиция и предателството е тънка като косъм. Но да се остави малката портичка за вилазки отворена и неохранявана наистина е предателство. Това никой не може да отрече. Мнозина са били обесвани за много по-малко.