Червеният кръг

— Искам само да изпълнявате нарежданията ми. Аз ще се грижа да не се излагате на рискове и да ви се плаща добре. Готов съм още сега да ви дам голяма парична сума, с която ще можете да посрещнете най-спешните си задължения. В замяна на това искам да пускате в обращение всички пари, които ви изпращам, да извършите необходимите обмени, да прикриете следата на сметките и банкнотите, числата на които са известни на полицията; да пласирате облигации, които лично аз не мога да пласирам, и изобщо да работите като мой агент… — той помълча, после добави многозначително, — и при поискване да ми плащате колкото ми потрябва.

Човекът зад нето известно време не отговори, а после запита с нотка на раздразнение:

— Какво е Червеният кръг?

— Вие — бе смайващият отговор.

— Аз ли? — ахна човекът.

— Вие сте от Червения кръг — произнесе другият предпазливо. — Имате сто съратници, никой от които никога няма да ви бъде известен и никой от които никога няма да ви познава.

— А вие?

— Аз познавам всички — каза шофьорът. — Съгласен ли сте?

— Съгласен съм — отговори другият след кратка пауза.

Шофьорът се полуизвърна от мястото си и протегна ръка.

— Вземете това каза той.

„Това“ беше голям, обемист плик и новопосветеният член на Червения кръг го пъхна в джоба си.

— А сега слезте — каза шофьорът рязко и човекът се подчини безпрекословно.

Той затръшна вратичката подире си и мина пред шофьора. Все още любопитствуваше да установи самоличността му. За собственото му спасение беше необходимо да узнае кой е човекът, който караше колата.

— Не палете пура тук — каза шофьорът, — може да си помисля, че пушенето ви е всъщност повод да драснете кибрит. И запомнете, приятелю, човек, който ме разпознае, отнася това в ада.

Преди другият да успее да отговори, колата потегли и човекът с плика стоя загледан в червените й задни светлини, докато и те не изчезнаха от очите му.

Той трепереше от глава до пети и когато най-после запали пурата, стисната между тракащите му зъби, пламъкът на кибритената клечка играеше от вълнението му.

— Значи това е — каза той дрезгаво и пресече пътя, за да изчезне на свой ред в една от пресечките.

Но едва се загуби от погледа, някаква фигура излезе крадешком от входа на една тъмна къща и тръгна по петите му. Беше мъж, висок и широк, който вървеше трудно, защото по природа се задъхваше. Бе извървял сто крачки по дирите му, преди да усети, че все още държи в ръката си морския бинокъл, с който го бе наблюдавал.

Когато стигна до главната улица, следеният от него човек бе изчезнал. Той бе очаквал това и не се смути. Знаеше къде да го намери. Но кой беше човекът в колата? Той бе прочел номера й и на сутринта можеше да установи собственика. Мистър Феликс Марл се усмихна. Ако бе отгатнал естеството на разговора, който бе наблюдавал, нямаше да му бъде толкова весело. И по-смели от него се бяха вцепенявали от страх при заплахата на Червения кръг.

2 Човекът който не плащаше

Филип Басар плащаше и оставаше жив, защото Червеният кръг явно му имаше вяра; Жак Рици, банкерът, също плащаше, ала изпадаше в паника. След един месец той умря от естествени причини, тъй като имаше слабо сърце. Бендън, адвокатът на железниците, се отнесе пренебрежително към заплахата и бе намерен мъртъв до закрития си автомобил.

Мистър Дерик Йейл с удивителните си дарби настигна цветнокожия, който се бе вмъкнал в частната кола на Бенсън и го бе убил, преди да измъкне тялото през прозорчето. Цветнокожият бе обесен, без обаче да разкрие кой му е възложил тази работа. Колкото и да се присмиваше полицията на психометричните способности на Йейл, след четиридесет и осем часа той заведе полицаите в къщата на Йерсайд и зашеметеният убиец си призна.

След тази трагедия мнозина трябва да са плащали, без да отнасят въпроса до полицията, защото дълго време във вестниците не се споменаваше нищо за Червения кръг. Ала една сутрин до масата за закуска на Джеймс Бирдмор пристигна квадратен плик с картичка, на която беше отпечатан червен кръг.

— Ти се интересуваш от мелодрамата в живота, Джек. Прочети това.

Джеймс Сматфорд Бирдмор подхвърли посланието през масата на сина си и се залови да отвори следващото писмо от купчинката, която стоеше до чинията му.

Джек вдигна посланието от пода, където бе паднало, и го разгледа малко навъсено. То беше обикновена двойна затворена пощенска картичка, само че нямаше никакъв адрес. Един голям червен кръг допираше до четирите й краища, явно отпечатан с гумен щемпел, защото мастилото беше разпределено неравномерно. В средата на кръга бяха написани с печатни букви думите:

„Сто хиляди представляват само малка част от състоянието ви. Ще ги платите в банкноти на куриер, който ще пратя в отговор на обявление в «Трибюн» през следващите двайсет и четири часа, в което ще посочите точно удобния ви час. Това е последно предупреждение.“

Нямаше никакъв подпис.

— Е?

Старият Джим Бирдмор погледна над очилата си, очите му се смееха.

— Червеният кръг! — ахна синът му.

Джим Бирдмор се изсмя гръмко на безпокойството в гласа на сина му.