Червеният кръг

— Да, Червеният кръг вече получих четири такива!

Младият човек се вторачи в него.

— Четири? — повтори той. — Господи! Затова ли Йейл кисне у нас?

Джим Бирдмор се усмихна.

— Това е една от причините — каза той.

— Разбира се, аз знаех, че е детектив, но никак не предполагах…

— Не се тревожи заради този дяволски кръг — прекъсна го баща му малко нетърпеливо. — Те не ме плашат. Фройънт се ужасява, че ще бъде белязан. И това не ме учудва. Ние с него навремето си създадохме доста врагове.

Погрешно бихте помислили Джеймс Бирдмор със суровото му, набръчкано лице и четинеста прошарена брада за дядо на красивия млад мъж, който седеше срещу него. Състоянието на Бирдморовци беше спечелено с големи мъки. То се бе родило от различни мечти и бе започнало с лишенията, опасностите и несгодите на търсаческия живот. Този човек, когото смъртта бе дебнала из безводните равнини на Калахари, който бе ровил в калта на река Ваал за илюзорни диаманти и изчерпал парцела си в Клондайк, бе срещал твърде много действителни опасности, за да се смути особено от заплахата на Червения кръг. В момента смущението се дължеше на една по-осезаема опасност, не за самия него, а за сина му.

— Аз вярвам много в благоразумието ти, Джек — каза той, — затова не се обиждай от това, което ще ти кажа. Никога не съм се месил в развлеченията ти, нито съм се съмнявал в здравомислието ти… но… мислиш ли, че точно сега проявяваш благоразумие?

Джек разбра.

— Мис Дръмънд ли имаш предвид, татко?

Старият човек кимна.

— Зная, че тя е секретарка на Фройънт — каза бащата, — и в това няма нищо лошо. Но въпросът е, Джек, знаеш ли нещо повече за нея?

Младият човек сгъна внимателно салфетката си. Лицето му беше зачервено, а челюстта му — стисната по особен начин, който се стори смешен на Джим.

— Аз я харесвам. Тя е моя приятелка. Никога не съм се любил с нея, ако имаш такова нещо предвид, татко, и мисля, че ако постъпя така, това ще значи край на приятелството ни.

Джим кимна. Той бе казал всичко необходимо и сега взе един по-обемист плик и го огледа с любопитство. Джек забеляза, че на него имаше френски пощенски печати и се запита кой ли е кореспондентът.

Като разкъса плика, старият извади цял куп кореспонденция, между която имаше и друг плик с дебели печати. Прочете надписа отгоре и носът му се сбърчи.

— Охо! — възкликна той и сложи плика на масата неразтворен. Прегледа останалата кореспонденция, после погледна сина си отсреща.

— Никога не се доверявай на мъж или на жена, докато не узнаеш най-лошото за тях — рече той. — Днес ще дойде да ме види един човек, който е порядъчен член на обществото. Миналото му е черно като шапката ми и все пак ще върша работа с него… защото зная най-лошото!

Джек се засмя. По-нататъшният разговор бе прекъснат от пристигането на госта им.

— Добро утро, Йейл… добре ли спахте? — запита старецът. — Позвъни да донесат още кафе, Джек.

Дерик Йейл забавляваше много Джек Бирдмор. Той беше на възраст, когато романтиката привлича с пълна сила и общуването с един най-обикновен детектив би му доставяло удоволствие. Ала обаянието, което обгръщаше Йейл, беше обаянието на свръхестественото. Този човек имаше необикновени, особени качества, които го правеха уникален. Изящното, естетично лице, мрачната тайнственост на очите му, самите движения на дългите му, чувствителни ръце бяха част от неговата уникалност.

— Аз никога не спя — каза той весело, разгръщайки салфетката си. За секунда подържа сребърния пръстен на салфетката между двата си пръста, а Джеймс Бирдмор го гледаше насмешливо. Що се отнася до Джек, огромното му възхищение беше неприкрито.

— Е? — запита старецът.

— Който е пипал последен този плик, е прочел лоша новина — някакъв близък роднина е безнадеждно болен.

Бирдмор кимна.

— Джейн Хигинс беше прислужницата, която сложи масата — каза той. — Тази сутрин тя е получила писмо, с което й се съобщава, че майка й е на смъртно легло.

Джейк ахна.

— И сте усетили това по пръстена на салфетката? — запита той насмешливо. — Отде имате това впечатление, мистър Йейл?

Дерик Йейл поклати глава.

— Не се и опитвам да го обяснявам — каза той спокойно. — Зная само, че щом взех салфетката, почувствувах дълбока, мъчителна тъга. Странно, нали?

— Но как познахте, че се отнася за майка й?

— Долових някак — отговори Йейл почти рязко, — въпрос на дедукция. Имате ли някакви новини, мистър Бирдмор?

Вместо отговор Джим му подаде картичката, която бе получил тая сутрин.

Йейл прочете посланието, после претегли картичката на дланта на бялата си ръка.

— Подадена е от моряк каза той, — човек, който е бил в затвора и наскоро е загубил много пари.

Джим Бирдмор се засмя.

— Които, разбира се, аз няма да възстановя — рече той, ставайки от масата. — Сериозно ли приемате тези предупреждения?