Червеношийката

Сто и втора глава

Местността Нурмарка, 12 юли 1944 г.

… мъж на име Евен Юл. Той, изглежда, взе историята ми за чиста монета, подобно на останалите от Отечествения фронт. И защо, впрочем, да не ми вярват? Биха преглътнали по-трудно истината — издирван за убийство фронтовак, отколкото дезертьор от Източния фронт, пристигнал в Норвегия през Швеция. Освен това чрез своите разузнавачи си направиха проверка в списъка на лицата, подлежащи на военна повинност, и явно са получили потвърждение, че лице на име Синдре Фауке, обявено за изчезнало, вероятно е преминало към руснаците. Немците безспорно си разбират от работата!

Говоря напълно неутрален норвежки, сигурно защото съм израснал в Америка, но никой не се учудва, че в лицето на Синдре Фауке доста бързо съм забравил диалекта си от Гюдбрансдален. Произлизам от много малко селище в Норвегия, но дори и да се появи някой познат от младостта ми (младост! Боже мой, изминали са само три години, а на мен ми се виждат като цял живот!), положително няма да ме познае, чувствам се напълно променен!

По-големи са опасенията ми да не срещна внезапно човек, който познава истинския Синдре Фауке. За щастие той е от още по-далечно място, ако това изобщо е възможно, но пък има роднини, които биха могли да го идентифицират.

И така, аз постоянно си мислех за тези неща и толкова повече се учудих, когато ми заповядаха да ликвидирам един от собствените си (тоест на Фауке) братя, членове на Националното обединение. Своеобразно доказателство, че наистина съм преминал на другата страна и не съм шпионин. Даниел и аз за малко да избухнем в смях — сякаш самите ние дадохме тази идея: та те ме молеха просто да разчистя от пътя си хората, които можеха да ме разобличат! Както разбирах, водачите на тези псевдовойничета смятаха братоубийството за крайна постъпка — ами да, нали не бяха свикнали с жестокостите на войната, след като не са излизали от спокойната гора. Реших обаче да се хвана за думите им, преди да са се разколебали. Щом се стъмни, ще тръгна надолу към града, ще си взема служебния пистолет, оставен заедно с униформата в сейф на гарата, и ще взема нощния влак, с който дойдох, в посока север. Нали знам името на най-близкото селище до чифлика на Фауке, така че само ще поразпитам.

Сто и трета глава

Осло, 13 май 1945 г.