Червеношийката

Вебер изчака да чуе продължението, но такова не последва.

— Както искаш, Хуле. Донесох ти „Смит & Уесън“. Зареден е и има и допълнителна пачка с патрони. Дръж!

Хари вдигна очи точно навреме, за да улови черния кобур, който му подхвърли Вебер. Отвори го и извади револвера. Беше смазан, а почистената стомана имаше матов отблясък. Естествено. Това бе личното оръжие на Вебер.

— Благодаря ти за помощта, Вебер.

— Не го прави по трудния начин.

— Ще се опитам. Приятен… ден.

Вебер изсумтя, като чу напомнянето. Излезе с тежки стъпки от апартамента, а Хари вече се бе вглъбил в мемоарите.

Сто и четвърта глава

Осло, 27 август 1945 г.

Измяна, измяна, измяна! Седях като попарен, добре скрит на най-задния ред, когато повикаха жена ми, а тя пристъпи към подсъдимата скамейка и се усмихна на него, на Евен Юл, кратко, но недвусмислено. Усмивчица, достатъчна да ми разкрие всичко, но аз седях като закован, неспособен да направя друго, освен да слушам и да наблюдавам. И да страдам. Тази лицемерна лъжкиня! Евен Юл много добре знае коя е Сигне Алсакер, аз му казах. Нямам основания да го обвиня в нищо, та той си мисли, че Даниел Гюдесон е мъртъв, но тя, тя се закле да бъде вярна и в смъртта! Да, повтарям пак: Измяна! А принцът не обели и дума. Всички мълчат.

На крепостта „Акершхюс“ разстрелват хора, рискували живота си за Норвегия. Изстрелите отекват над града за секунда, после заглъхват и става още по-тихо. Сякаш нищо не се е случило.

Миналата седмица ми съобщиха, че делото срещу мен е прекратено — геройствата ми компенсирали извършените от мен престъпления. Смях се до сълзи, като четох писмото. Те значи смятат ликвидацията на четирима безпомощни селяни в Гюдбрансдален за подвиг, достатъчен да компенсира моето престъпление: защита на родината ми край Ленинград! Запратих един стол в стената, хазяйката се качи и се наложи да й се извинявам. Човек направо да се побърка.

През нощта сънувам Хелена. Само нея. Време е да се опитам да забравя. А принцът не обели и дума. Не се издържа, мисля, че…

За пореден път Хари погледна часовника. Прелисти набързо няколко страници и погледът му попадна на познато име.

Сто и пета глава

Ресторант „Скрьодер“, 23 септември 1948 г.