Червеношийката

Изведнъж се чуха гърмежи и небето пред тях побеля от пламъци, стените на окопа се разклатиха и жълтите искри бяха последвани от кафява пръст и сняг, които сякаш сами изхвърчаха във въздуха на местата, където паднаха гранатите.

Гюдбран все още лежеше на дъното на окопа с ръце над главата си, когато всичко свърши така внезапно, както и започна. Погледна нагоре и видя Даниел: лежеше на ръба на окопа зад картечницата и се превиваше от смях.

— Какво правиш? — извика Гюдбран. — Надуй сирената, вдигни всички на крак!

Но Даниел продължи да се смее и то още по-силно.

— Мой скъпи, скъпи приятелю — подвикна той със сълзи от смях в очите. — Честита Нова година!

Даниел посочи часовника и на Гюдбран му просветна. Явно Даниел бе чакал само новогодишния салют на руснаците, защото сега мушна ръка в снега, натрупан пред караулния пост, за да скрива картечницата.

— Бренди — извика той и победоносно размаха във въздуха бутилка с кафява течност в нея. — Пазил съм го повече от три месеца. Вземи!

Гюдбран, застанал на колене, се смееше, обърнат към Даниел.

— Първо ти! — извика Гюдбран.

— Сигурен ли си?

— Напълно, стари приятелю, нали ти си го запазил. Но не изпивай всичко!

Даниел удари встрани от корковата тапа така, че тя изхвръкна от бутилката, и я надигна.

— Към Ленинград, напролет ще пием наздравица в Зимния дворец — издекламира той и свали руската фуражка. — А през лятото ще бъдем у дома и ще ни почитат като герои в нашата любима Норвегия.

Допря гърлото на бутилката до устните си и отметна назад глава, а кафявата течност бълбукаше и танцуваше в шишето. Видя се лек отблясък, когато стъклото отрази светлината от падащите огньове, и през следващите години Гюдбран не спираше да се пита това ли е видял руският снайперист: отблясъка от бутилката. В следващия миг Гюдбран чу висок, пукащ звук, а шишето в ръката на Даниел избухна. Изсипа се дъжд от стъклени парчета и бренди и Гюдбран механично затвори очи. Усети, че лицето му е мокро, нещо се стичаше по бузите му и той облиза с език няколко капки. Нямаше почти никакъв вкус, само на алкохол и на нещо друго — нещо сладникаво, метално. Беше гъсто, сигурно заради студа, помисли си Гюдбран и пак отвори очи. Не виждаше Даниел на ръба. Навярно е залегнал зад картечницата, щом е разбрал, че са ги видели, предположи Гюдбран, но усети как сърцето му препускаше.

— Даниел!

Никакъв отговор.

— Даниел!

Гюдбран се изправи на крака и изпълзя до ръба. Даниел лежеше по гръб с патронника под главата и фуражката, нахлупена върху лицето му. Снегът бе опръскан с кръв и бренди. Гюдбран дръпна фуражката. Даниел се взираше в звездното небе с широко отворени очи. Имаше голяма, зееща черна дупка в средата на челото си. Гюдбран все още усещаше сладникавия, метален вкус в устата си и почувства как му прилоша.

— Даниел.

Думите излязоха като шепот от пресъхналите му устни. За Гюдбран Даниел изглеждаше като малко момче, понечило да направи ангел в снега, но внезапно заспало. С ридание се хвърли върху сирената и дръпна ръчката; докато огньовете падаха в скривалището, режещият жален вик на сирената се издигаше към небето.

Не биваше да става така, беше единствената мисъл на Гюдбран.

Ооооооооооооооо-ооооооооооооооо…!

Едвард и останалите, излезели от бункера, стояха зад него. Някой извика името му, но Гюдбран не чуваше, продължаваше да върти ръчката.

Накрая Едвард се приближи и сложи ръка на ръчката. Гюдбран отслаби захвата си, не се обърна, просто остана прав, взираше се в ръба на окопа и в небето над него, докато сълзите замръзваха по страните му. Воят на сирената постепенно заглъхна.

— Не биваше да става така — прошепна той.

Единадесета глава

Ленинград, 1 януари 1943 г.

Даниел вече имаше ледени кристалчета под носа, в крайчетата на очите и в сгъвките на устата, когато го отнесоха. Често имаха навика да ги оставят в снега, докато се вкочанят, така се носеха по-лесно. Но Даниел пречеше на мъжете, които щяха да стрелят с картечницата. Затова двамина го довлякоха до изпъкнала част от окопа малко по-нататък и го положиха върху два вече празни от боеприпаси сандъка, които скриха преди време, за да се отопляват с тях. Халгрим Дале омота чувал за дърва около главата му, за да не гледат грозната гримаса на мъртвеца. Едвард се свърза с масовата гробница в Северния корпус и обясни къде се намира Даниел. Обещаха през нощта да изпратят носачи на трупове. После командирът заповяда на Синдре да остави болничното легло и да поеме поста заедно с Гюдбран. Най-напред трябваше да почистят изцапаната картечница.

— Сринали са Кьолн от бомбардировки — каза Синдре.

Лежаха рамо до рамо на ръба на окопа в тясна вдлъбнатина, откъдето се откриваше изглед към ничията земя. Гюдбран си помисли, че не му допада прекалената близост до Синдре.

— А Сталинград ще отиде по дяволите — продължи Синдре.