Червеношийката

Седяха клекнали един до друг с наведени глави. Даниел носеше руската фуражка. Стоманената каска със знака Waffen SS13 лежеше на земята до него. Гюдбран разбираше защо. Нещо във формата на каската позволяваше на постоянния леден вятър да влиза под ръба й и да предизвиква непрекъснато, лазещо по нервите фучене, особено неприятно, когато си на пост.

— Какво му е на зрението ти? — попита Даниел.

— Нищо. Просто през нощта не виждам много добре.

— Само това ли?

— И си падам малко далтонист.

— Малко далтонист?

— Не различавам червено и зелено. Цветовете сякаш се сливат. Например веднъж не забелязах една боровинка, докато събирахме в гората плодове за неделното печено.

— Стига с тази храна, предупредих те!

Млъкнаха. В далечината отекна картечен залп. Термометърът показваше минус двадесет и пет градуса. Миналата зима няколко нощи подред държа четиридесет и пет градуса под нулата. Гюдбран се надяваше в този студ въшките да мируват, сърбежите да започнат едва когато свърша наряда му и той се пъхне под вълнената завивка в леглото. Но тези гадини май понасяха студа по-добре от него. Веднъж си направи експеримент: остави долната си риза в снега цели три нощи, когато дърво и камък се пукаше от студ. После я прибра в бункера; тя представляваше парче лед. Но щом я стопли пред печката, в нея се събуди кипящ, пълзящ живот и той с отвращение я хвърли в огъня. Даниел се изкашля:

— Впрочем какво ядяхте с неделното печено?

Гюдбран не дочака повторна покана:

— Първо татко разрязваше печеното с набожно изражение като свещеник, а ние, децата, седяхме тихо и го наблюдавахме. После мама сипваше на всеки по две парчета в чинията и ги поливаше с кафяв сос, толкова гъст, че тя го разбъркваше от време на време, за да не се втвърди съвсем. Имаше и много свежо, крехко брюкселско зеле. Сложи си каската, Даниел. Ами ако в главата ти се забие парче от граната?

— Ами ако се забие цяла граната? Продължавай.

Гюдбран затвори очи и по устните му заигра усмивка.

— За десерт имаше пюре от сливи. Или браунис. Те не бяха обичайно лакомство; мама донесе рецептата от Бруклин.

Даниел плю в снега. През зимата обикновено сменяха караула на един час, но Синдре Фауке и Халгрим Дале имаха висока температура, затова Едвард Мускен, командирът, удължи времето на два часа, докато не разполагат с пълния си състав.

— Мъчно ти е за нея, нали? За майка ти.

Гюдбран се усмихна, плю в снега на същото място като Даниел и вдигна поглед към замръзналите звезди на небето. Нещо изшумоля в снега и Даниел вдигна глава.

— Лисица — промърмори той.

Не беше за вярване, но и тук, където всеки квадратен метър бе бомбардиран и мините лежаха по-нагъсто отколкото паветата пред Двореца, имаше животни. Не много, но бяха виждали зайци и лисици. И някой друг пор. Естествено, опитваха се да ги убият, всичко бе добре дошло в тенджерата. Но след като застреляха един немец, отишъл да донесе заек, началството разбра, че руснаците пускат дългоухи пред окопите им, за да ги подмамват да навлизат в ничията земя. Едва ли руснаците доброволно се разделяха със зайците си!

Гюдбран облиза напуканите си устни и погледна часовника. Оставаше един час до смяната на караула. Подозираше, че Синдре си е натъпкал ректума с тютюн, за да вдигне температура. Той е способен на това.

— Защо се върнахте от САЩ? — попита Даниел.

— Заради срива на борсата. Татко изгуби работата си в корабостроителницата.

— Виждаш ли — кимна Даниел. — Това е капитализмът. Бедните хорица изнемогват, а богаташите дебелеят, независимо дали има подем, или криза.

— Такъв е животът.

— Досега е било така, да. Но сега ще настъпят промени. Като спечелим войната, Хитлер сигурно има някоя малка изненада за хората. И татко ти няма защо да се тревожи, че ще остане без работа. Ти също трябва да се запишеш в Националното обединение.

— Наистина ли вярваш във всичко това?

— А ти не вярваш ли?

Гюдбран не обичаше да противоречи на Даниел, затова само вдигна рамене, но Даниел повтори въпроса.

— Вярвам, разбира се — потвърди Гюдбран. — Но сега мисля най-вече за Норвегия. За това, че не бива да пускаме болшевиките в страната си. Ако влязат, непременно ще се върнем в Америка.

— В капиталистическа страна? — Гласът на Даниел стана по-рязък. — Демокрация в ръцете на богатите, изоставена на произвола на случайността и корумпираните лидери?

— По-добре това, отколкото комунизъм.

— Демокрациите са на изживяване, Гюдбран. Само виж Европа. Англия и Франция вървяха към разпад много преди да избухне войната, с безработица и експлоатация по цялата им територия. Сега има само двама души, достатъчно силни, за да спрат пропадането на Европа в хаоса, и те са Хитлер и Сталин. Ето пред този избор сме поставени. Братски народ или варвари. Почти никой в Норвегия не дава вид, че разбира какъв късмет извадихме, защото първи дойдоха немците, а не касапите на Сталин.

Гюдбран кимаше в знак на съгласие. Впечатляваше се не само от думите на Даниел, но и от начина, по който ги казваше. Толкова убедително.