Четвъртата картина

Астър поклати глава и рече:

— Добре. Ще използвам правото си на отхвърляне без възражения и ще я задраскам. Тогава ще поискам съдебен заседател номер дванайсет да бъде зачеркнат по същата причина.

— Отхвърля се.

— Баща му е умрял, блъснат от пиян шофьор, който е бил оправдан, господин съдия. Той е озлобен. Няма да е обективен.

— Отхвърля се. Следващият.

Астър замълча за секунда и двамата се втренчиха един в друг.

— Номер шестнайсет трябва да бъде задраскан за предубеденост.

— Отхвърля се.

— Шегувате се.

— Имам ли вид, че се шегувам?

— Той е надзирател в затвор. Такива хора искат да обесят всеки, обвинен и в най-дребното престъпление.

— Когато го попитахте, той каза, че ще е обективен.

— Естествено, че така ще каже. Какво друго да каже? Не, аз съм емоционален чекиджия и не мога да се контролирам.

— Предложението ви се отхвърля. Следващият.

— Това са пълни глупости! — повиши тон Астър.

Ричи сложи ръка на рамото му и каза:

— Дилън…

— Какво правиш, по дяволите, Харви? — извика той. — Пак ли си пиян?

— Хей! Да не си посмял да ми крещиш! Няма да търпя това! — изрева Уестън. — Това е моята съдебна зала и мога да правя каквото преценя за необходимо, за да…

— Сега ти крещиш — прекъсна го Астър.

— Аз съм съдия, по дяволите! Причината да ставаме съдии е, за да крещим на хората. А сега, постарай се тонът ти да не е такъв през следващите пет дни, иначе ще имаш сериозни неприятности.

— Всичко е наред, господин съдия — намеси се Ричи. — Нека продължим нататък.

Ярдли предложи да бъдат задраскани двама души и съдията отказа, но тя не възрази. Уестън изглеждаше в особено лошо настроение. Вероятно искаше да приключи колкото може по-бързо този процес. Може би си мислеше, че избира такива съдебни заседатели, които ще постигнат решение бързо, вместо да се бавят дни наред в размисъл.

Късно следобед, след спорове и компромиси, те избраха дванайсет съдебни заседатели и двама заместници. Уестън обяви, че са приключили за деня и на сутринта ще започнат с встъпителните пледоарии.

52.

Ярдли не можа да хапне нищо на закуска. Седеше в едно кафене срещу съдебната палата и препрочиташе докладите на детектив Гарет. Той щеше да е първият свидетел след встъпителните пледоарии. Тя получи съобщение от Тара — Желая ти успех! Това я накара да се усмихне, но и да изпита тъга. През следващите пет дни Джесика нямаше да вижда често дъщеря си. И по-лошо, нямаше да може да я контролира.

Тя отиде в съда рано и седна на масата на обвинението. Съдебният пристав постави големия портрет на Кати Фар, който Ярдли беше поискала да сложат на триножник близо до съдебните заседатели. Кати с Хармъни и Тъкър в аквапарк. Това беше единствената снимка, която можа да намери, на която и тримата бяха усмихнати.

Съдебните заседатели, прокурорът и адвокатите се настаниха и в залата влезе съдия Уестън. Той се прокашля и обясни на съдебните заседатели, че всичко, което кажат обвинението и защитата по време на процеса, не е доказателство, а само техните мнения, и че могат да придадат на свидетелските показания каквато тежест сметнат за уместна.

— Госпожо Ярдли, имате думата.

Ярдли стана. Умората я обземаше на талази и тя се чувстваше мудна, но се надяваше адреналинът от процеса да я зареди с енергия.

Ярдли погледна Закари и се приближи до съдебните заседатели, като внимаваше да не застане нито твърде близо, нито твърде далеч от тях.