Четвъртата картина

— Дано това не рикошира върху мен, Орсън. — Той остави визитната картичка на масичката за кафе. — Разбери всичко, което можеш. Не знам колко време ѝ остава.

50.

Джесика щракна електрическия ключ на осветлението. Офисът, в който беше влязла Тара, беше голям, с две допълнителни стаи и дълъг коридор, който водеше до баня и тоалетна. Но беше празен. На стените нямаше нищо и килимите бяха чисти. Ярдли надникна в първия кабинет. Не видя дори отпечатъци върху килима, които да показват, че там е имало бюро. Тя продължи нататък по коридора към втория кабинет, до тоалетната. Отвори вратата и тихо ахна.

До стената бяха наредени картини. Най-малко шест. Ярдли би познала този стил навсякъде. Резки щрихи, човешки фигури, пресъздадени толкова точно, че приличаха на фотографии, небето винаги в средата на развихрила се черно-сива буря. Никога синьо небе и никога слънчево.

Ъгловатият подпис в долния десен ъгъл само потвърди онова, което тя разбра веднага щом ги видя. Това бяха картини на Еди Кал. Джесика не ги беше виждала преди. Той ги беше скрил от нея.

Тя се плъзна надолу по стената и седна на пода, втренчена в тях. За обективния наблюдател картините изглеждаха професионално нарисувани и красиви. Красотата им беше поразителна, докато не ги загледаш достатъчно дълго. След известно време те обземаше нарастващо безпокойство. На изложби в галерии Ярдли беше наблюдавала как хората гледат с почуда картините на Кал, но после бързо продължават към следващите и не поглеждат останалите. Някои ги гледаха дълго и втренчено и именно те ги купуваха. Онези, на които творбите на Кал говореха на духовно ниво.

И дъщеря ѝ ли беше като тези хора?

В кутията, която изнесе Тара, сигурно имаше няколко картини, но защо? За какво ѝ бяха?

И тогава Джесика изведнъж се досети. В един изпълнен с прозрение момент тя разбра отношенията между Тара и баща ѝ и защо дъщеря ѝ си беше тръгнала с картините му.

Ярдли си пое дълбоко дъх и после бавно го изпусна, опитвайки да се освободи от нарастващата паника. Стана, излезе от офиса и заключи външната врата.

51.

Датата на съдебния процес сякаш дойде твърде бързо. Дните бяха изминали като миг, докато Ярдли работеше от сутрин до мрак в прокуратурата, почиваше само колкото да се разходи, и обядваше на бюрото си.

Сутрин се чувстваше толкова изтощена, че още със събуждането си изпиваше по три чаши кафе, още три на обед и вечеря. За да спи нощем, вземаше хапчета, от които на следващия ден се чувстваше още по-замаяна.

Тя беше спечелила всичките пет искови молби на Астър. Уестън и Астър продължаваха да си разменят язвителни реплики в съда, но всеки път Ричи се намесваше и успокояваше напрежението. Ярдли отново предложи доживотна присъда без право на замяна и Астър отказа.

Тя и Анджела Ривър често обядваха заедно. А една събота вечер дори отидоха в един винен бар. Анджела настоя да излязат. Твърдеше, че Джесика има нужда от почивка, и отиде да я измъкне от тях.

Ярдли ѝ каза какво е открила, че прави Тара.

— Продава ги? — попита Анджела.

Джесика кимна и се втренчи в чашата си с вино.

— На Еди му трябват пари, за да обжалва, и я използва. Не знам какви са нейните мотиви, но той е намислил нещо.

— И ти не си говорила с нея?

— Мисля, че тя няма да ми каже истината. Първо трябва да разбера какви са неговите намерения. — Джесика изпи виното си и остави чашата. — Неприятно ми е да увъртам, когато разговаряме. Имам чувството, че някак я предавам.

— Звучи така, сякаш я предпазваш.

Ярдли се вгледа в празната си чаша за няколко секунди.

— Не съм сигурна дали още мога да го правя.

Друга вечер двете говориха по телефона един час за неща, различни от процеса, и дори се смяха какви идиотски неща са правили като млади, за да привлекат вниманието на някое момче. След това настъпи дълго мълчание и накрая Анджела каза:

— Страхувам се, Джес.

— Знам.

— От една страна, искам да правя планове, в случай че освободят Майкъл — да заминем някъде далеч оттук. От друга страна обаче, все още съм убедена, че не го е направил той. — Ривър направи пауза. — Утре ще го видя.

— Не съм убедена, че идеята е добра.

— Не ми пука. Искам да го видя. Майкъл ми липсва.

Джесика не се опита да спори с нея. Запита се дали Анджела ще я намрази, ако Майкъл бъде осъден. Дали си представя бъдещето си с него и ще мисли ли, че Джесика ѝ го е отнела. Нямаше значение. Анджела поне щеше да е жива, за да я мрази.

В деня на процеса Ярдли си облече черен костюм и се огледа в огледалото. Под очите ѝ се бяха появили тъмни сенки и беше бледа. Кафето потискаше апетита ѝ и тя ядеше съвсем малко, затова беше отслабнала много.