Четвъртата картина

— Проклети колене. Мразя, че остарявам. Но вие не сте дошли тук да ме слушате да се оплаквам. — Той извади флашка от чекмеджето на бюрото си и я подхвърли на Астър. — Агент Болдуин изглежда чист. Преди няколко години са му били предписани рецепти за твърде много оксиконтин, но не сте го чули от мен. Може да загубя лиценза си. Хората от „Поверителност на здравната информация“ живеят заради тези неща.

— Незаконни рецепти?

Ханкс поклати глава.

— Всичките са от лекар. И нищо напоследък. С изключение на това, той е чист. Но ще ти е интересно да чуеш какво открих за Лукас Гарет.

— Какво?

— Първо, получих доклад за двайсетина случая, по които той не е направил нищо. Ужасно е мързелив. Но дисциплинарното му досие е чисто, затова трябваше да се разровя малко по-дълбоко. — Ханкс се усмихна.

— Какво, в телевизионна игра ли сме? Казвай, без да увърташ.

— Тази малка забележка току-що добави сто кинта към сметката ти.

— Извинявай, о, мъдри Броуди! Моля те, кажи ми какво си открил и дано да е хубаво. Със захарница отгоре.

— Първо ми кажи, че аз съм най-добрият.

— Ти си най-добрият.

— Не беше много искрено.

— Броуди, за бога…

Ханкс се засмя.

— Добре, пич, не се ядосвай. Слушай. Гарет е бил женен. Преди няколко години семейството имало всевъзможни проблеми, предполагам, предимно заради пиенето му. Говорих с един негов стар съсед. Съпругата на Гарет му казала, че той е високофункциониращ алкохолик. Тя започнала да излиза на срещи и скоро си намерила друг. Културист. Гарет откачил, защото не искал развод. Включих няколко записа от изслушванията по делото за развода. Трябва да чуеш какви ги бръщолеви. Направо е изтрещял. И после един ден, като гръм от ясно небе, полицаите довтасват в новото жилище на жена му. Точно преди началото на делото по развода. Отишли там по сигнал за наръган човек с нож. Предишната нощ наръгали някакъв бандит на същата улица и ченгетата получили сигнал, че го е направил културистът. Затова поискали да претърсят къщата.

— И предполагам, че са намерили нещо?

Ханкс кимна.

— Ножа. Арестували културиста, но той имал солидно алиби. Бил в Канада по това време.

— Занасяш ме.

— Не. Тогава ченгетата помислили, че може би е съпругата, но е ужасно странно за една футболна майка да наръга бандит, наскоро излязъл от пандиза. Но все едно. Тя обаче също имала добро алиби. Къщата има само един вход. Има и камера на звънеца на вратата. Камерата е записала как тя и синът ѝ влизат в жилището към девет вечерта и излизат чак в седем на другата сутрин, за да отидат на училище. Инцидентът е станал към полунощ.

— Намерили ли са нещо друго в къщата?

Ханкс кимна.

— Тениска, изцапана с кръв. Нямало следи от влизане с взлом.

— Ами камерата на вратата? Заснела ли е Гарет? — попита Ричи.

— Не го пишеше в докладите, но си залагам главата, че го е записала.

Астър поклати глава.

— Подхвърлил ножа и тениската. Но ти как откри това?

— Хей, пич, ако искаш да извадиш кирливите ризи на някое ченге, тогава наеми някое бивше ченге. Ние имаме връзки.

— Предявени ли са му обвинения?

— Не. Всичко е потулено. Дълбоко. Докладите са изчистени от системата.

— Наистина ли? Някой много е искал да изчезнат, а?

— Няколко пъти съм виждал да потулват случаи, но винаги заради хора с по-висок ранг, когато не искат да поставят полицията в неудобно положение като повдигнат обвинение за притежание на наркотици и проституция. Не съм виждал да го правят заради полицай на ниско ниво. Гарет сигурно има връзки някъде.

Астър погледна Ричи.

— Ти какво мислиш?

Тя погледна първо единия, после другия мъж.

— Мисля да призовем на свидетелската скамейка бившата съпруга и да смачкаме детектив Гарет.

48.

Джесика зареждаше съдомиялната машина, когато Тара ѝ каза, че излиза. Джесика погледна часовника на фурната. Минаваше осем вечерта.

— Къде отиваш? — небрежно попита тя, без да отмества поглед от чиниите.

— Трябва да свърша нещо в лабораторията до утре. Скоро ще се върна.

Ярдли я изчака да затвори вратата, после си обу обувките и също излезе. Беше ѝ неприятно, че го прави, но отвори приложението, което ѝ бяха инсталирали в отдел „Информационни технологии“ в прокуратурата, когато купи телефони за себе си и Тара. Приложението ѝ позволяваше да проследи телефона на Тара от всяка точка на света, дори ако беше изключен, а услугите за показване на местоположение са деактивирани.

Ярдли се качи в колата си, даде на Тара няколко минути преднина и потегли, следвайки картата. Тара излезе на магистралата и Джесика я последва. Измъчваше я безпокойство. Ами ако дъщеря ѝ наистина отиваше в лабораторията? Напълно възможно беше да поддържа връзка с баща си — все пак беше израснала само с майка си и имаше чувството, че няма баща. Може би искаше да го опознае, докато все още има възможност. Въпреки че отговорите на обжалванията му се бавеха, това нямаше да продължи вечно и все някога смъртната му присъда щеше да бъде изпълнена. Може би Тара искаше да поговори с него? Проблемът беше, че тя не познаваше Еди Кал така добре, както го познаваше Джесика.