Четвъртата картина

Джесика вдигна едното празно шишенце от лекарство и го сложи на нощното шкафче.

— Аз също.

* * *

Пет дни по-късно се състоя предварителното изслушване. Много адвокати смятаха предварителните изслушвания за минипроцеси, с представени доказателства и дадени показания, но по-често прокурорите представяха писмени показания, които отнемаха възможността на защитата да подлага свидетелите на кръстосан разпит, преди да започне самият процес.

Ярдли беше донесла писмени показания на Болдуин, детектив Гарет, помощник съдебния лекар, Анджела Ривър, един криминалист-токсиколог от Центъра за превенция и контрол на заболяванията, един следовател от Агенцията за национална сигурност по въпроса с рицина, на съседа, който се беше обадил пръв по случая с Ривър, и на агента на недвижими имоти, открил трупа на Кати Фар. Беше включила и показанията на няколко души, свързани косвено, в случай че съдията имаше специфични въпроси, които не се засягаха в писмените показания.

Ярдли седеше на масата на обвинението, когато влезе съдията. В съдебната зала все още миришеше на лимон от дезинфектанта, с който бяха почистили предишната вечер.

Съдия Харолд У. Уестън беше възрастен и наближаваше да се пенсионира. Ярдли беше разпитала за него и беше научила, че държането му не е приятно, но не е и неприятно. Мнозина от прокуратурата казаха, че съдията Уестън има склонност да отсъжда произволно, един ден в полза на защитата, а на другия — в полза на обвинението, без да зачита реалните аргументи.

Той изпъшка, докато сядаше на стола, и каза:

— Моля, седнете. — Уестън включи компютъра си. — Кой е пръв?

Съдебният секретар — млад мъж, когото Ярдли не беше виждала дотогава — отговори:

— Щатът Невада срещу Майкъл Джейкъб Закари, дело 14923А. Насрочено за днес за предварително изслушване.

Прокурорът и адвокатът се представиха за протокола и съдията каза:

— Госпожо Ярдли, имате думата.

— Може ли да се приближа, господин съдия?

— Разбира се.

Тя отиде при секретаря и му даде купчина документи, които беше сканирала и изпратила по имейла на Астър преди два дни.

— Щатът би искал да представи следните писмени показания, отбелязани като веществени доказателства от едно до осемнайсет, вместо устни показания на живо.

— Господин Астър, какво ще кажете?

— Възразявам, господин съдия.

— Разбира се, че ще възразите.

— Моля?

— Казах „Разбира се, че ще възразите“. Но давайте. Виждам, че умирате от желание да ми кажете нещо.

Астър погледна Ярдли и рече:

— Това е очевиден опит на Щата да заобиколи решението по случая „Кимбъл“, което дава на защитата пълноценна възможност да оспори твърдението за достатъчно основание. Разбирам едно или две… Извинете, завъртяхте ли очи току-що, господин съдия?

— Не. Продължете. Нека изясним нещата.

Астър се поколеба, без да изпуска Уестън от поглед.

— Както казвах, апелативният съд по делото „Кимбъл“ е разгледал въпроса дали писмените показания предоставят адекватна възможност на защитата напълно да оспори достатъчното основание в криминално дело. Установили са, че докато писмените показания са съвършено приемливи за случаи като… Господин съдия, този път определено завъртяхте очи.

— Не. Искате ли решение, или не?

— Да, но бих желал правилно решение, основаващо се на онова, което Деветият съдебен район4…

— Деветият съдебен район е група пушещи трева хипита. Не знам как не стигнахме до Десети. Кажете ми, господин Астър, как по-точно щатът Невада е толкова сходен с Хаваи и Калифорния, че трябва да сме групирани с тяхното правораздаване вместо с това на Юта и Колорадо? Можете ли да ми отговорите на този въпрос?

Астър погледна Ярдли, която леко вдигна рамене.

— Не, господин съдия, не мога да кажа. Но бих искал да говоря по настоящия случай.

Съдия Уестън измърмори нещо под носа си и каза по-високо:

— Госпожо Ярдли, вашето тълкуване по делото „Кимбъл“.

— По делото „Кимбъл“ съдът е постановил, че е налице изключително обстоятелство, приложимо крайно рядко. По същество, те не са знаели дали е била нарушена Клаузата за конфронтация5, защото Щатът не е можел да е сигурен, че съдят правилния човек, главно защото обвиняемият имал еднояйчен близнак. В нашия случай обаче господин Закари е хванат в крачка, така да се каже, и няма близнак. Клаузата за конфронтация не е приложима тук, където съдебна практика е да се представят писмени показания, и няма съмнения, че ще бъдат намерени достатъчно основания.

— Господин съдия, това не го решава тя. Вие трябва да решите.

— Да, и аз намирам писмените показания за достатъчно надеждни и заслужаващи доверие, наравно с показанията на живо. Ще допусна всички…

— Господин съдия, това е абсурдно! Дори не сте ги прочели още! Как бихте могли да знаете, че са достатъчно надеждни и заслужаващи доверие?

Уестън го изгледа строго.

— Познавам детектив Гарет, откакто вие сте били в основното училище, господин Астър, а Кейсън Болдуин е инструктор във ФБР, както и с петнайсетгодишен опит като полеви агент. Ако техните клетвени показания не мога да приема за надеждни, тогава чии? А сега, моля, не ме прекъсвайте отново.