Четвъртата картина

Двамата мълчаливо се втренчиха един в друг. Гневът, който сдържаше Астър, беше изписан на лицето му, но той не каза нищо.

— Приемам всичките осемнайсет писмени показания и ще обявя един час почивка, за да ги прочета и да преценя дали дават достатъчно основания обвиняемият да се изправи на съд. Освен ако вие не бихте искали да представите нещо на съда, господин Астър.

— Не, господин съдия.

— Тогава един час почивка.

Ярдли наблюдаваше Закари, докато го отвеждаха към ареста. Той гледаше към местата за публиката, но Джесика знаеше, че Анджела не е там. Тя вече нямаше да присъства на изслушванията му.

— Евтин трик. Отне ми предварителното изслушване — подхвърли Астър.

Ярдли взе чантата си.

— Защо? Защото не виждаш картите ми, преди да заложим?

— Хей, аз не мразя играча, мразя играта. Правосъдната система ненапразно ми дава възможност за предварителни изслушвания. И това не е, за да може съдията набързо да прегледа писмените показания и после да се съгласи с теб. Ако изобщо ги прочете. Обзалагам се, че един час ще седи и ще гледа „ЮТюб“.

— Съмняваше ли се, че аз щях да спечеля предварителното изслушване?

— Не.

— Тогава защо се оплакваш?

— Не е там въпросът. Процедурата трябва да се уважава, Джес.

— Знам. Никой в тази съдебна зала не го съзнава по-добре от мен. Но съдът ми е дал възможност да отстраня от пътя тези глупости, за да стигнем до съдебен процес. И ти искаш същото, нали? Да се изправиш пред съдебните заседатели?

— Само казвам да играем честно — и ти, и аз. Ти си един от любимите ми прокурори и имаш добра репутация, но започнеш ли да ми правиш номера като този, може би няма да играя честно.

— Направи каквото трябва, за да защитиш клиента си, Дилън. Обещавам, че няма да го приема лично. Но не мисли, че няма да използвам всяка възможност, която ми дава законът, за да се погрижа той да не излезе на свобода и да няма втори шанс да убие Анджи.

Двамата се втренчиха един в друг за миг. После Астър се ухили, сякаш разбра нещо, за което се беше чудил.

— Видях ви двете в съда на голямото жури. Това не бяха взаимоотношения само между прокурор и жертва, нали? Ти държа ръката ѝ през цялото време.

— Тя беше уплашена.

— Те всичките са уплашени. Затова ли се бориш толкова яростно по този случай, Джес? Приятелка си на гаджето и ще направиш всичко по силите си той да получи доживотна присъда? Независимо дали е виновен, или не?

Ярдли пристъпи по-близо до него, докато се озоваха очи в очи.

— Харесвам те, Дилън. Но ако още веднъж поставиш под съмнение почтеността ми, ще се погрижа да съжаляваш за това.

Той се подсмихна.

— Може би си заслужава само за да видя какво ще направиш. — Астър отстъпи няколко крачки назад и добави: — Все още сме съгласни да признаем непредумишлено убийство — когато си готова да предложиш споразумението.

— Госпожо Ярдли? — извика зад нея съдебният секретар.

— Да?

— Извинявайте, забравих да попитам. Знаете ли колко предварителни изслушвания очаквате вие и господин Астър? Бих искал да ви запазя дати, преди да се запълни календарът. Ако съдията се съгласи, разбира се.

— Не зная, но имам чувството, че е по-добре да запазите повече време. — Ярдли погледна Астър. — Не мисля, че господин Астър ще остави да придвижим това дело без битка по всеки въпрос.

* * *

Уестън влезе в залата час по-късно и обяви, че разполага с достатъчно доказателства, за да се възбуди съдебно производство. Майкъл Закари беше официално обвинен и призован на съд. Пледира невинен. Астър поиска изслушване, за да оспори съдебната заповед за обиск, след която бяха намерени уликите в гаража, настоя, че е неоснователна и не е трябвало да бъде издавана. Изслушването беше насрочено за след осем дни. Ярдли възрази и поиска повече време.

— Трябва да отговоря на възраженията на господин Астър. Той има срок от пет дни да ги подаде, а после аз имам три дни да напиша отговор и да подготвя аргументите си.

— Какво да кажа? — отвърна Уестън. — Животът те сритва в топките и после умираш. Следващият случай.

Астър се наведе към нея и прошепна:

— Не е приятно да те притискат, нали?

Без да каже нищо, Ярдли си взе чантата и излезе от съдебната зала.

47.

Дилън Астър и Лили Ричи спряха на паркинга на търговския център и слязоха от джипа. Клиентите на пункта за раздаване на марихуана бяха заели повечето места, но в края на първата редица имаше две места, запазени за търговци на дребно, които не бяха обозначени.

Всеки, който искаше да влезе, трябваше да позвъни, за да му отворят. Астър почука на стъклото. До вратата се приближи висок мъж с гладка плешива глава.

— Мили боже! — каза той и отвори вратата. — От бакалията ли започна вече да си купуваш костюми?

— Удобството на първо място — отговори Астър.

— Е, вкарай удобния си задник вътре, преди съседите ми да видят това грозно нещо.

Астър седна на дивана пред масивното дъбово бюро, Ричи се настани до него. Броуди Ханкс изпъшка, докато сядаше на канцеларския си стол, и рече: