Четвъртото измерение

Лещите на Чийтах се завъртяха.

— Това всъщност е интересен въпрос. Д-р Грейвс ми е говорил за хиперкубове. Той ги използва при първокурсниците; казва, че помага на студентите да се научат да визуализират проблемите по един нов начин. — Камерите на Чийтах се въртяха, докато той оглеждаше стаята. — Виждаш ли онази кутия там върху полицата?

Хедър проследи линията на погледа му и кимна утвърдително.

— Вземи я.

Хедър сви леко рамене, но отиде и взе кутията.

— Сега, това е един куб — каза Чийтах. — Опитай с нокът да разтвориш кутията по шевовете. Виждаш ли как?

Хедър отново кимна и направи това, което искаше Чийтах — кутията започна да се разпада. Тя продължи да я разгъва, след което я сложи върху масата: шест квадрата, които образуваха кръст — четири в един ред, плюс два, долепени за страните на третия.

— Кръст — повдигна вежди Хедър.

Чийтах кимна посредством своето LED.

— Не е задължително, разбира се — има единадесет съвършено различни начина, по които може да се разгъне един куб, в които се включват T-формата и S-формата. Е, не става дума за нашия куб — той е изрязан и може да се разгъва само по този определен начин. Все пак, това е разгънат куб — плосък, двуизмерен план, който може да бъде сгънат чрез третото измерение, за да стане на куб. — Очите на Чийтах се завъртяха обратно към картината на Дали. — Кръстът на картината се състои от осем куба — четири, които образуват вертикалния стълб и още четири, изграждащи двете взаимно перпендикулярни рамена. Това е разгънат тесеракт: триизмерен план, който може да бъде сгънат посредством четвъртото измерение, за да стане хиперкуб.

— Как се сгъва? В каква посока?

— Чрез четвъртото измерение, което е перпендикулярно на другите три, също както височината, дължината и широчината са перпендикулярни една на друга. Всъщност има два начина да се сгъне един хиперкуб, както и това двуизмерно парче картон — навън, или навътре — при сгъването навън резултатът ще бъде куб с лъскави, бели стени, а при сгъването навътре ще се получи куб с прости, матови стени. Всички измерения имат две посоки: дължината има ляво и дясно; дълбочината има напред и назад; височината има нагоре и надолу. А четвъртото измерение има ана и ката.

— Защо точно тези термини?

— Ана е на гръцки нагоре; ката е гръцкото надолу.

— Значи ако се сгъне група от осем куба, като тези на картината на Дали, в посока ката, ще се получи хиперкуб?

— Да. Или в посока ана.

— Страхотно — възкликна Хедър. — И Кайл счита, че този начин на мислене помага на студентите?

— Да. Той е имал професор на име Пъпайню, когато е бил студент преди двадесет години…

— Спомням си го.

— Е, д-р Грейвс казва, че не помни много от преподаваното от Пъпайню, освен това, че винаги е знаел как да разширява мисленето на студентите, като им е посочвал нови начини за възприемане на нещата. Той се опитва да прави нещо подобно за своите студенти днес и…

Вратата се отвори с плъзгане. Влезе Кайл.

— Хедър! — изненада се той. — Какво правиш тук?

— Чакам те.

Без да каже дума, Кайл отиде до Чийтах и натисна бутона за временно изключване.

— Какво е станало?

— Посланията от извънземните спряха.

— Чух за това. Изпратиха ли накрая ключа към останалите?

Хедър поклати отрицателно глава.

— Съжалявам — каза Кайл.

— Аз също. Но това означава, че ние сме на ход да отговорим; вече имаме всичко, което кентавърийците се опитаха да ни кажат. Сега е само въпрос на време кога някой ще открие смисъла на посланията. Ще бъда много заета. — Тя леко разпери ръце. — Знам, това не можеше да стане в по-неподходящо време, но ще трябва изцяло да се заема с работата. Искам да не си мислиш, че те отблъсквам или че си заравям главата в пясъка, надявайки се проблемът да се разреши от само себе си.

— Аз също ще бъда зает — каза Кайл.

— О?

— Моят експеримент с квантовия компютър се провали; имам да свърша много неща, докато открия какво не се получи както трябва.

При други обстоятелства тя може би щеше да се опита да го утеши. Но сега, при тази несигурност…

— Много лошо — каза тя. — Наистина.

Вгледа се в очите му малко по-дълго, после леко сви рамене.

— Е, изглежда и двамата ще бъдем ангажирани. — Тя замълча. По дяволите, тяхната раздяла не беше планирана за постоянно и за бога, Кайл със сигурност не би могъл да извърши онова, в което го обвиняваха. — Виж — започна тя малко колебливо, — вече е почти пет; искаш ли да излезем на една ранна вечеря?

Кайл изглеждаше доволен от предложението й, но изведнъж се намръщи.

— Вече имам друга уговорка.

— О — каза Хедър. За миг се почуди дали срещата му е с мъж или жена. — Добре тогава.

Те се гледаха мълчаливо няколко секунди и Хедър си тръгна.

Кайл влезе в „Пърсюд хол“ и тръгна по тесния коридор, но малко преди да стигне до стая 222 се спря.

Стоун Бентли стоеше пред вратата на офиса си и разговаряше с една студентка. Стоун беше с побеляла коса, може би около петдесет и пет, започнал леко да оплешивява и не особено стегнат; той видя Кайл да приближава и му даде знак да изчака за малко. След като младата дама си тръгна, Кайл скъси разстоянието между тях.