Четвъртото измерение

— Твоята квантова механика звучи като галимация за повечето хора. Но тя е начинът, по който работи вселената. — Хедър замълча за миг. — Това ще въодушеви последователите на Ноам Чомски. В „Синтактически конструкции“ Чомски твърдеше, че езикът е вроден. Тоест, ние не се научаваме да говорим по начина, по който се научаваме да си връзваме обувките или да караме колело. Човек има вградена лингвистична способност — специални вериги в мозъка, които позволяват на хората да възприемат и да говорят даден език, без да се замислят за сложните правила. Чувала съм те самият ти да го казваш, когато си проверявал работите на студентите: „Знам, че това изречение е граматически неправилно; не мога да ти кажа точно защо, сигурен съм обаче, че има някаква грешка.“

Кайл кимна.

— Да, казвал съм това.

— Така че ти… и всеки друг просто имаме чувство за езика. Но теорията на Чомски казва, че това чувство е нещо по рождение. И ако ти се раждаш с него, навярно то трябва да е кодирано в твоето ДНК.

— Звучи смислено.

— Не, никак даже — разгорещи се Хедър. — Филип Лийбърмън посочи един голям проблем при теорията на Чомски. По същество Чомски твърди, че в мозъка има „орган“ на езика, който е идентичен във всяко едно човешко същество. Но това не може да бъде. Нито една генетично определена характеристика не е една и съща за всички хора; винаги има вариации. Органът на езика би трябвало да показва същото разнообразие, което виждаме в цвета на кожата и очите, ръста, предразположеността към сърдечни болести и много други.

— Защо, за бога, това би било така?

— Би трябвало да е така; генетичната обусловеност го изисква. Знаеш, че различните хора по различен начин смилат храната — при диабетиците това е по един начин, при някой, който има непоносимост към лактозата, е по друг начин. Дори при хора, които считаме за съвсем здрави, процесът може да е различен, като се използват различни ензими. Но на едно социално ниво това няма значение; храносмилането е изцяло лично — това, как е при тебе, не влияе на това, как е при мен. Но езикът трябва да бъде общ — това е целият смисъл на речта. Ако съществува каквото и да е различие в начина, по който обработваме мислено езика, ние не бихме могли да общуваме.

— Разбира се, че бихме могли; Чийтах използва няколко речево-процесорни функции, които не се основават на никакъв човешки модел, а по-скоро са прости инженерни решения, постигнати чрез интерполиране.

— О, разбира се, ако съществуват малки вариации, които не представляват голяма разлика, смисълът все още може да бъде предаден. Но на едно по-високо ниво дори и Чийтах да може да разграничи, че „голяма жълта топка“ е правилна конструкция, докато „жълта голяма топка“ е, ако не съвсем неправилна, то поне не съвсем нормална — и все пак, нито един от нас не са го учили в училище, че размерът е по-важен от цвета. Ние — всички хора, които говорим на един и същ език — се съгласяваме на минутата със синтаксиса и структурата, без изобщо да сме учили тези неща. А Чомски казва, че всеки един от петте хиляди различни езици, които понастоящем се говорят, плюс всички езици, които са съществували в миналото, следват основно едни и същи принципи. Навярно е прав — ние наистина научаваме и използваме езика с такава невероятна лекота, че той трябва да е вроден. Но не може да бъде генетично присъщ — както посочва Лийбърмън, това би било в противоречие с основната биология, която позволява и всъщност е движена от индивидуалните различия. Освен това, Проектът за човешката генетичност не успя да открие никакъв ген или комбинация от гени, в които е кодиран предположеният от Чомски орган на езика. Което поражда въпроса: ако езикът е нещо вродено и не е генетично обусловенно, откъде идва тогава?

— И ти мислиш, че идва от предполагания от теб колективен ум?

Хедър разтвори ръце.

— Има смисъл, нали? И така е не само при езика. Символите също са общи за всички индивиди и всички култури. Това е, което Юнг нарича „колективно незсъзнателно“.

— Навярно Юнг го е използвал само като метафора.

Хедър кимна.

— В началото, да. Но наистина изглежда, че ние споделяме обща основа от символи и идеи. Митологиите са едни и същи дори в култури, които са били изолирани една от друга. Как си обясняваш това? Съвпадение? Ако не е съвпадение, тогава — какво?

— Според теб, колективният ум. Но, хей, това е такъв голям скок.

— Така ли? Наистина ли мислиш така? Героят на Окъм казва, че човек трябва да предпочита решенията, които имат най-малко елементи. Ако приемем съществуването на едно нещо — колективният ум — това решава всички въпроси по лингвистиката, сравнителната митология, психологията и дори парапсихологията. Това е просто решение и…

Часовникът на камината удари четвърт час.

— О! — каза Хедър. — Извинявай, нямах намерение да съм толкова многословна, но… По дяволите, няма да има време да ти обясня всичко. Ще имаме гост.

— Кой?

— Беки.

Кайл видимо се стегна.

— Не съм сигурен, че имам желание да се видя с нея. — Той замълча. — Дявол да го вземе, защо не ми каза, че тя ще идва?

Хедър разтвори ръце.