Четвъртото измерение

— Уоу — извика Кайл, облекчен, че съпругата му се е върнала благополучно, но все още смутен от видяното. — Уоу.

— Впечатляващо е, нали? — каза Хедър. Тя обви ръка около врата на съпруга си и го целуна, после протегна другата си ръка и притегли и Беки към себе си.

— Лошо е, че трябваше да започнем с нова конструкция — каза тя. — Виждате ли, конструкцията винаги влиза в психопространството на същото място, от където е напуснала предишния път. Но тази, новата, започна съвсем отначало. За щастие, вече съм запомнила пътя си там вътре. Както и да е, напуснах така, че да влезеш направо пред групата шестоъгълници, която съдържа твоя — оттам ще можеш сам да намериш този на Мери. Като приемем, разбира се, че твоят ум интерпретира нещата по същия начин като моя. Ще трябва да пробваш шестоъгълниците в тази област наслуки, но няма да ти отнеме много време, за да намериш верния. Помниш какво ти казах за начина, по който можеш да излезеш, нали?

— Да си представя утаяването на кристалите? Да.

— Добре. — Тя помълча малко. — Знай, че те обичам.

Кайл кимна и я погледна в очите.

— Аз също те обичам. — И той се усмихна на Беки. — Обичам ви и двете.

— За това — каза Хедър — нямам съмнения.

Тя отново му се усмихна.

— Твой ред е.

Кайл погледна към конструкцията все още със страхопочитание. Целуна съпругата си още веднъж, целуна дъщеря си по бузата, после се качи вътре, като седна на субстратния под в камерата на централния куб. Той изобщо не поддаде под тежестта му.

Хедър още веднъж му напомни как да визуализира конструкцията, като затвори очи. После двете с Беки вдигнаха кубичната врата, която тежеше доста повече, отколкото онази на първата конструкция. Беше си истинска борба, за да я прикачат, но накрая тя щракна на мястото си.

Кайл изчака очите му да свикнат с полумрака. Съзвездието от пиезоелектрични квадрати беше красиво в своята геометрична простота. Разбира се, мислеше той, те трябва да оформят някакви затворени електрически кръгове: линии и мотиви, които провеждат пиезоелектричеството по специфичен начин и изпълняват неподозирани функции. И когато четиридесет и осемте панела се сгъваха, като всеки един лягаше върху някой от другите, сигурно се осъществяваха специфични и сложни пресечни връзки, физиката на всичко това беше невероятна.

Той се протегна и натисна старт бутона.

Хиперкубът се сгъна около него, точно както му бе описала Хедър.

И след това той се озова там.

Психопространството.

Господи!

Кайл се опита да накара гледката да се ориентира така, както Хедър бе казала, че трябва да изглежда. Продължаваше обаче да вижда двете сфери отвън вместо двете свързани полусфери — отвътре. За Кайл това беше съвсем объркващо — като онези проклети триизмерни картини, които бяха популярни през средата на 90-те години на миналия век. Той никога не беше успявал да види онези образи и…

… и изведнъж нещо цъкна, и той беше там.

Значи това е, мислеше си той, като да имаш трето око.

Кайл се съсредоточи върху стената от безбройни шестоъгълници и те се свиха пред него, смалявайки се до размера на капачка на ключалка.

Беше дезориентиращо; гледната точка непрекъснато се сменяше. Почувства, че го заболява главата.

Той затвори очи, изчака конструкцията да се материализира отново около него, възстановявайки чувството си за ориентация, усещайки приятния полъх на въздуха, който се впомпваше отвън.

След няколко секунди отново отвори очи и протегна невидимата си ръка.

Докосна един шестоъгълник… и бе стъписан от вибрацията на образите.

Отне му няколко секунди, за да започне да се ориентира във всичко това.

Не беше неговият ум.

По-скоро изглеждаше, че е някой, който сънува — цялата картина беше разкривена, неясна и в черно и бяло.

Страхотно. Самият Кайл сънуваше в черно и бяло, но Хедър винаги беше твърдяла, че сънищата й са цветни.

Както и да е, по-късно щеше да има достатъчно време за общи проучвания.

Направи така, както го беше учила Хедър, представяйки си кристализирането и после възстановяването.

Опита отново. Друг шестоъгълник, друг ум, но не неговият. Шофьор на камион. Гледаше напред по магистралата, слушаше кънтри музика и си мислеше как ще се прибере вкъщи при децата си.

И отново. Мюсюлманин, очевидно по време на молитва.

И отново. Малко момиче, катерещо се по въже в училищния двор.

И отново. Отегчен фермер, някъде в Китай.

И отново. Друг спящ, сънуващ също в черно и бяло.

И отново. Трети спящ, но този изобщо не сънуваше, неговият или нейният ум беше изпразнен от образи.

И отново…

И отново…

И…

Ето.

Беше като психическо огледало, много объркващо — можеше да се види как гледа себе си. Мислите му отекваха безмълвно. За миг Кайл изпита страх да не би тази обратна връзка да претовари мозъка му. Но с усилие на волята откри, че може да се откъсне от настоящето и да започне да кръстосва из своето собствено минало.

Не му беше трудно да открие образи на Хедър и на Беки.

И на Мери.

Затова беше дошъл — да се докосне до ума на Мери, но… но…

Не. Не, по-късно щеше да има безброй възможности. Определено сега не му беше времето.

Но да осъществи своя първи продължителен контакт с един мъртъв човек…