Числа и съдби (Ключ към разбиране на миналото, настоящето и бъдещето)

20. Запомнете, че знанията винаги товарят човек с отговорност за онзи, с когото разговаря. Знанията са товар на чуждо бреме и преживявания. Знанията са тежък труд от преодоляването на свои и чужди трудности. Ако не сте готови или не искате да стоварите върху някого това бреме, не „докосвайте с цифрите“ другия, щом не желаете да му помогнете, камо ли да подлага те на изпитание съдбата, като се опитвате да се научи те да управлявате хората, подчинявайки ги на собствената си воля.

21. Запомнете! Всеки човек е гениален! Вашата задача е да му помогнете да разкрие таланта си. Точно за това е създадена нашата система.

Най-напред трябва да отстраним евентуалното недоумение по повод последната точка от „Бележките“, че всеки човек е гений. На мнозина това може да се стори преувеличено или „мечта на блажените“. Нека изясним причините за подобно твърдение.

Ще се върнем към факта, че Природата или Вселената е създала човека като вид. Напълно естествено е, че тя му е отредила определена роля в Природата, в света. Как да определим предназначението му в този огромен свят? Най-често ние допускаме една много груба грешка, когато се опитваме да обясним предназначението на човека чрез битовите, насъщни проблеми, чрез неговата дейност в даден регион. Не бива да го правим, защото излиза, че маймуната, настанена в клетка, е била създадена от Природата, за да забавлява хората в зоопарка.

В Китай към въпроса за ролята на човека в Природата винаги са се отнасяли много сериозно. За да разберат основната задача на човека, китайските философи и мислители са изхождали от положението, че той е стъпил на Земята, а над него се простира безкрайното Небе. Земята е Висшият Ин в Поднебесието, Небето — е Висшият Ян в Поднебесието, но те не могат да се докосват, защото техните качества и свойства са противоположни: в допир с водата огънят гасне, а водата се изпарява, така че те трябва да се намират един до друг, но не бива да влизат в контакт.

Тогава по какъв начин се извършва контактът между две противоположности? Ще намерим отговора в концепцията у-син: водата храни дървото, то храни огъня, огънят храни земята, земята поражда метала, чрез който се добива вода. Необходими са преходни елементи, които да свързват двете противоположности. Точна тази функция е възложена на човека: той е създаден, за да може чрез него Небето и Земята да си разменят информация и да се променят взаимно, да си влияят.

В зависимост от състоянието на Небето (сезоните) човек по различен начин обработва своите ниви: оре, сее, плеви, жъне. В зависимост от реколтата той благодари на Небето, прославя го или го проклина. Същината на китайската философия относно човека и неговата роля в Природата се свежда до следното: човек носи отговорност за онази част от Земята, върху която стои, и отговаря за цялата огромна част от Небето (Вселената), която се намира над главата му.

Нещо повече, трябва да допълним тази мисъл на китайските мъдреци: в човек се съдържат уникални знания за дадената „част“, те му принадлежат и се съхраняват в мозъка му, защото са заложени там от самата Природа, за да може той да управлява взаимоотношенията между Земята и Небето. Когато разкрие в подсъзнанието си тези знания, човек става гений.

Естествено, ако не развива мозъка си, ако не изучава раз личните методи и начини за разшифроване на съдържащата се в него информация (четене, писане, математика и т.н.), ако не се стреми да разбере съдържанието на своя мозък, няма защо да говорим за неговата гениалност. Мнозина тровят разума си с алкохол, наркотици, пари, алчност, вещомания и други начини за отдалечаване от изучаването на света, Природата. Трябва да сме наясно, че ние се различаваме от животните само по едно:

Аз живея и раста — аз съм растение;

Аз живея, раста и се движа — аз съм животно;

Аз живея, раста, движа се и мисля — аз съм Човек.

Прекрасни думи на един английски поет! Ние се отличаваме от всички останали само по умението си да мислим!!! Жалко, но малцина се сещат за тази удивителна способност, възприемайки собствения си разум като механизъм, който ни позволява да намерим храна или удоволствия. Мнозина се смятат за умни и образовани, като запълват паметта си с чужди мисли и изказвания, а забравят, че „всезнанието на ум не учи“ (В.М. Ломоносов). Не бива да мислим колективно, трябва да се научим да разбираме собствените си мисли и да оценяваме себе си, своите възможности и способности. Тълпата прилича на стадо, следователно ще се намери и пастир, който да го управлява. Трябва да знаем и да помним, че да управляваш тълпа е много по-лесно, отколкото да управляваш един отделен човек, тъй като тълпата няма собствен разум, тя се подчинява на онзи, който я управлява, който е намерил в нея петима и повече съгласни с него хора, след което възниква колективното желание тези петима, пред които стои „пастирът“, да бъдат следвани.