Чосър и Домът на славата

„Вероятно всичко ще свърши добре“ — помисли си Луп. Той беше непоправим оптимист, а това беше ценно качество за трупа пътуващи актьори, чието оцеляване никога не беше сигурно.

Луп току-що беше казал на Маргарет колко са приходите от вечерното представление, но тя изглеждаше разтревожена.

— Какво има?

— Мисля, че представлението ни утре няма да има успех. Ще ходят на лов.

— Ловът е сутринта. Вечерта хората ще са готови за развлечение.

Когато Маргарет не отговори, Луис каза:

— Този Дьо Гияк е смел човек. Казват, че може сам да убие глиган.

Но Маргарет отново не отговори и Луис настоя да му каже какво я тормози.

— Е, добре, мъжо, притеснявам се за Бъртрам — каза тя. — Къде е отишъл?

Отсъствието на другаря им беше необичайно, но както каза Луис на Маргарет, той беше вече мъж и можеше да се грижи за себе си.

В това време Саймън и Алис си бъбреха и се смееха в ъгъла на хамбара, а Мартин и Том играеха на зарове наблизо. Единствената светлина идваше от две малки маслени лампи на земята. Внезапно нещо дребно и мръснобяло влетя в помещението и разпознало гласа на Алис, се отправи към нея.

— Цербер, целият си мокър! — възкликна тя.

— Той имаше късмет — дочу се глас от вратата.

Актьорите се изправиха. Фигурата пристъпи напред и застана така, че тялото й бе осветено, но лицето оставаше в сянка. В ръката си държеше торба.

— Къде е Бъртрам? — попита Луис Луп.

— Това един човек с прошарена коса ли е?

— Да — отвърна Маргарет Луп — Какво е станало с него? Добре ли е?

— Уви, госпожо, имам лоши новини за вас и приятелите ви. Боя се, че той се е удавил.

Някой ахна, друг каза „Не“, но това беше всичко.

Непознатият седна на пода с кръстосани крака и заразказва как бил на чудесното представление на трупата на площада само преди час. Някога и той бил мим, така че знаел за какво говори. Дълбоко развълнуван от пиесата за Яков и Исав, както и от изпълнението на добрия стар татко Исак (тук непознатият кимна към Мартин), той отишъл до речния бряг, за да се наслади на последните мигове от вечерта. Там дочул отчаян лай, който сякаш идвал от реката. Когато погледнал от брега, видял това нещастно псе на една тясна ивица кал да джафка към водата. На няколко метра от брега един мъж пляскал в реката, опитвайки се да се задържи на повърхността. И точно в този миг сякаш невидима ръка натиснала главата му надолу и когато отново се показала, тя била вече много далеч. Мъжът чакал, викал, отново чакал, но не видял нищо повече. Най-накрая се спуснал долу и взел кучето, което сякаш не искало да бъде спасено.

— Бъртрам обичаше Цербер и кучето беше привързано към него — каза Мартин.

— Сигурно се е опитвал да го спаси и е паднал в… — обади се Луис.

— Предполагам — отвърна странникът — На това място брегът е доста хлъзгав. По-добре да беше оставил животното да се удави, отколкото сам да загине.

— Да — каза Маргарет.

От мрака се чу хлипане. Беше Алис. Мъжът добави:

— Бих се опитал да го спася, но и аз не плувам по-добре, отколкото бедния ви приятел.

— Направил си всичко възможно — каза Луис и го потупа по рамото. Мъжът леко потръпна и за да го прикрие, отвърна:

— Винаги казвам, че ако Бог е искал да плуваме, щеше да ни даде перки и опашка.

Настъпи тишина и той усети, че репликата му не е на място, затова бързо добави.

— Трябва да отслужат заупокойна литургия за бедния човек. Утре ще отида при свещеника. В замъка вече знаят за случилото се, защото по пътя срещнах шамбелана, който ми каза къде сте настанени.

— Благодаря, приятелю — каза Луис.

— На кого благодарим? — попита Маргарет, без да знае, че повтаря въпроса на Бъртрам, преди да падне в реката.

— Наричайте ме Хюбърт — каза странникът.

— Нали каза, че си бил мим, Хюбърт?

— Навремето.

— Ние предпочитаме да ни наричат актьори — намеси се Мартин.

— Играл съм много роли — каза Хюбърт.

11.

Няколко часа преди срещата между Хюбърт и актьорите Джефри Чосър и спътниците му бяха влезли в замъка Гияк. Когато разбраха кои са, ги посрещнаха малко по-радушно, отколкото трупата на Луп. Те не бяха обикновени пътници, а пратеници на сина на краля на Англия. При нормални обстоятелства щяха да пристигнат с голям ескорт и да бъдат приветствани с официална церемония, но времената не бяха нормални. Предстоеше нова война между Англия и Франция и доколко Англия можеше да разчита на Гийена, зависеше от решението на знатните лордове като Анри дьо Гияк.

Чосър с радост разбра, че актьорите, посрещнати от шамбелана по негово настояване, са били настанени на горе-долу прилично място, а не са оставени да нощуват под звездите. За малкото време, откакто се познаваха, той беше започнал да ги харесва. Беше чул шамбеланът да ги уверява, че представлението ще се състои, както е уговорено, в присъствието на господаря и господарката на замъка в голямата зала.