Чосър и Домът на славата

— Нямате право да играете пиесата за бирника.

— Извинете, сър, но шамбеланът каза, че можем…

— Нямам предвид неговото позволение — каза червендалестият мъж — а това на по-висша власт. Откъде взехте текста на пиесата за бирника и дявола?

— Текст? Няма такова нещо. Това е добре известна история.

— Светото писание я забранява.

— Не…

Притеснен, Луп се зачуди дали няма срещу себе си някой по-педантичен духовник, който възразява срещу пиеси, разказващи за нещо извън Библията.

— Опасно е да се оспорват правата на човек, изпратен от Бога по Божии дела.

— Изпратен от Бога ли?

— Бирникът от пиесата.

Ето какво било! На този не му харесваше представянето на бирника в пиесата! Е, тя наистина не беше и ласкателна. Но Луп си премълча.

— Не е разумно да се подстрекават хората да не изпълняват задълженията си към по-висшестоящите от тях, особено в момента.

— Пиесата е само за развеселяване, сър, за развлечение.

— От дълго време ли си в Гийена, Луп?

— Само от година.

— Мога да накарам да те бичуват на позорния стълб. Мога да накарам да те пропъдят от страната ей така.

Мъжът щракна с пръсти. Но Луис Луп не беше кой знае колко разтревожен. Всеки, който казва „Мога да направя това, мога да направя онова“ е поне на няколко крачки от реалното действие. Има големи шансове да не изпълни това, с което заплашва. В същото време Луис се отиваше да разбере кой е този човек. Не беше Анри, господарят на Гияк, в това беше напълно сигурен, тъй като собственикът на това огромно имение едва ли щеше да седи в задната част на винарната. Но все пак явно беше по-висшестоящ от шамбелана, който вече им беше позволил да изнесат представлението си.

— Мога ли да попитам с кого имам честта да разговарям, сър?

Иззад Луп се чу кашлица, сякаш луничавият мъж до вратата го предупреждаваше, че не бива да задава такива глупави въпроси. Червендалестият мъж изгледа за миг Луп, преди да отговори.

— Аз съм Ришар Фоа, сенешалът на Гияк.

— Разбира се, сър — каза Луис и наведе глава. — Чух да говорят за вас с уважение, но не очаквах да срещна такъв знаменит човек в толкова… в толкова неподходяща обстановка.

Навън бе настъпила тишина и той реши, че представлението отново ще започне. Вече се досещаше защо този Ришар (за когото, между другото, никога не беше чувал) се бе обидил от пиесата за бирника и дявола. Сенешалът — въпреки внушителната си титла — не е нещо повече от издигнал се иконом или бирник.

— Аз избирам обстановката — каза червендалестият сенешал.

Настъпи мълчание. Луп разбираше, че е бил доведен тук по някаква друга причина, а не само за да бъде скастрен от този надут служител. Това беше просто опит да го сплашат.

— Ако сме те обидили по някакъв начин, сър, моля да приемеш смирените ми извинения.

Фоа махна с ръка — жест, който по-скоро показваше нетърпение, отколкото безразличие.

— Ако има начин да се реванширам за простъпката ни…

— Има, Луп. Пристигнахте тук с още четирима мъже, нали?

— Срещнаха ни по пътя.

— Уговорка ли имахте?

— Не, не. Дотогава не ги бях виждал.

— Но си разговарял с тях? И по-точно с Джефри Чосър.

— Говорихме… доста — каза Луис, преценявайки, че това е отговорът, който мъжът би искал да чуе.

— Тогава трябва да ми разкажеш всичко за него — каза сенешалът.

Представлението беше свършило. Селяните от Гияк си извадиха достатъчна поука от историята за Яков и Исав, тъй като тя съдържаше безспорно полезни съвети как да се справи човек с лукавството на жените и лицемерието на по-малките си братя. Луис Луп се появи, точно преди края на пиесата.

— Къде беше, мъжо? — попита Маргарет.

— Намерих нови приятели — отвърна той.

— Имаме високопоставени зрители — каза тя и посочи към края на площада, в близост до страничната порта към замъка. Там се виждаше група добре облечени хора. И без да му казват, Луис знаеше, че са от замъка. Стори му се, че вижда Джефри Чосър сред тях.

— Гледаха ли ни как играем?

— Току-що пристигнаха. Предполагам, че са дошли да проверят дали сме достатъчно добри, за да изнесем представление пред тях.

— Граф Дьо Гияк и лейди Розамонд тук ли са?

— Да — каза тя.

— Добре ли си, жено? — попита Луис, усетил напрежение в гласа й.

— Мислех си, че предпочитам да играя пред обикновените хора — каза тя. — При тях всичко е ясно.

— Благородниците плащат повече.

— Но не са така добросърдечни — отвърна тя.

Без да обръща внимание на внезапните притеснения на жена си, Луис Луп се качи на каруцата и както обикновено, обяви накратко кои пиеси ще представят на следващата вечер. Главната атракция щеше да бъде историята за Самсон и Далила с Алис в ролята на изкусителката и Саймън като най-силния човек на земята, който най-накрая унищожава враговете заедно със себе си. Алис изглеждаше притеснена, когато споменаха името й, но все пак се постара да прокара сладострастно ръка по бедрото си.