Човекът в лабиринта

— Мога само да добавя, че от онова, което засега знаем, е ясно, че не бихме могли да се справим с тях. В състояние са да извършват галактически пътувания и можем да очакваме да ни посетят в някой от следващите векове — а когато го направят, ще си имаме проблеми. Затова бе гласувано да потърсим контакт с Бета Хидри IV преди определения срок, за да се подсигурим за този ден.

— Искаш да кажеш — рече Мълър, — че се стремим да си подсигурим добри отношения с другата раса в нашата галактика, преди извънгалактичните да се появят, така ли?

— Точно така.

— Сега вече бих пийнал нещо — каза Мълър.

Бордман направи съответния жест. Мълър си взе силен коктейл от конзолата, обърна го набързо и си поръча втори. Изведнъж му се струпа много за осмисляне. Отвърна поглед от Бордман, взе видеокуба и го опипа, сякаш бе някаква свещена реликва.

В продължение на две столетия хората изследваха звездите, без да намерят и следа от съперник. Съществуваха множество планети, много от които потенциално обитаеми, както и учудващ брой подобни на Земята по четири или пет показателя. Това беше нормално. Небето е пълно със слънца, като много от тях са звезди тип F или G, на които би могло да има живот. Процесът на планетогенезиса не е нещо особено, повечето от тези слънца имаха допълнително от пет до дванайсет планети, някои от които с подходящите размери, маса и плътност, за да задържат атмосфера и да поддържат еволюцията на живота. Част от тях се намираха в орбитални зони, където можеха най-добре да избегнат екстремните температури. Тъй че, за радост на зоолозите, в галактиката животът беше в изобилие.

Но в тази безразборна експанзия на собствената им система, хората откриха само следи от съществували интелигентни видове. Само зверове бяха си направили леговища в развалините на немислимо древни цивилизации. Най-забележителният древен обект беше лабиринтът на Лемнос; ала и други светове имаха своите останки от градове с разрушени от времето основи, с гробища и разхвърляни чирепи. Космосът се превърна в рай за археолозите. Събирачите на извънземни животни и реликви бяха доста заети. Появиха се нови научни специалности. Извършваше се възстановка на общества, изчезнали далеч преди пирамидите да са били замислени.

Някаква странна унищожителна болест бе връхлетяла всичките други интелигентни раси в галактиката. Очевидно са били в разцвета си толкова отдавна, че дори деградиралите им поколения не бяха оцелели. Внимателните и задълбочени проучвания показаха, че най-младите от десетината установени интелигентни култури извън Слънчевата система са загинали преди осемдесет хиляди години.

Галактиката е обширна, тъй че хората продължаваха да търсят звездни събратя, водени от любопитство, примесено със страх. Макар придвижването чрез изкривяване на пространството и времето да осигуряваше бърз транспорт до всички точки във Вселената, нито наличният персонал, нито наличните кораби можеха да се справят с огромната изследователска задача. Няколко века след навлизането си в галактиката, хората продължаваха да правят открития, някои дори съвсем близо до дома им. Звездата Бета Хидри имаше седем планети. На четвъртата от тях живееше разумен вид.

Не кацнаха там. Възможността за подобно откритие бе добре проучена предварително и бяха съставени планове как да се избягва погрешно нахлуване с непредвидими последици. Бета Хидри IV се изследваше от разстояние, отвъд облачния й покров. Хитри устройства измерваха параметрите на активността под плътната сива маска. Разбра се, че хидранците произвеждат енергия в рамките на няколко милиона киловатчаса; картирани бяха населените им области; направи се преценка за гъстотата на населението и равнището на индустриалното развитие чрез изследване на топлинното излъчване. Там, долу, имаше агресивна, разрастваща се, могъща цивилизация, сравнима може би с техническото равнище на Земята от двайсети век. Имаше само една значителна разлика: хидранците не бяха започнали още да излизат в космоса. Това се дължеше на облачния покров. Една раса, която никога не е виждала звездите, едва ли ще има желание да ги достигне.

Мълър беше в течение на отчаяните конференции, които последваха откриването на хидранците. Знаеше за причините, поради които ги сложиха под карантина, осъзнаваше, че само далеч по-наложителни причини са довели до вдигането й. Чувствайки се несигурна в способността си да установи контакти с нечовешки същества, Земята мъдро бе решила известно време да стои настрани от хидранците; сега обаче всичко това се бе променило.

— Какво ще последва? — попита Мълър. — Експедиция?

— Да.

— Скоро ли?

— Бих казал през следващата година.

Мълър се напрегна.

— Кой ще я води?

— Може би ти, Дик.

— Защо „може би“?

— Би могъл и да не поискаш.