Човекът в лабиринта

— Хостийн заложи три към едно — добави Бордман, — че няма да стигнем дотук. Чух го. — После се обърна към Камерън, специалиста по комуникациите: — Мислиш ли, че Мълър използва някакъв вид сканираща система?

— Напълно е възможно.

— Достатъчно добра, за да различава лица?

— Може би, понякога. Не можем да бъдем сигурни. Разполагал е с достатъчно време, за да се научи как да използва лабиринта, сър.

— Ако види лицето ми — рече Бордман, — можем преспокойно да се връщаме у дома. Изобщо не си помислих, че би могъл да ни наблюдава. У кого е термопластичният уред? Веднага ми е необходимо ново лице.

20.

Не си даде труда да обяснява. Ала когато завърши, имаше дълъг, остър нос, тънки, увесени устни и брадичка на вещица. Лицето не бе никак привлекателно. Но не бе и лицето на Чарлз Бордман.

21.

След една нощ неспокоен сън Роулинс започна да се готви за пътя до предния лагер в зона E. Бордман вече нямаше да го придружава, но щяха да поддържат непрекъснат пряк контакт. Бордман щеше да вижда онова, което Роулинс вижда, и да чува онова, което Роулинс чува. И щеше да може да му предава с тих глас инструкции.

Утринта бе суха и ветровита. Трябваше да проверят комуникационните вериги. Роулинс излезе от купола, извървя десет крачки и се спря, загледан навътре към лабиринта и в оранжевите отблясъци на утрото върху подобните на порцелан стени пред себе си. Стените изглеждаха наситено черни на фона на светлозеленото небе.

Бордман се обади:

— Нед, ако ме чуваш, вдигни дясната си ръка.

Роулинс я вдигна.

— А сега кажи нещо.

— Къде беше роден Ричард Мълър?

— На Земята. Много добре го знаеш.

— Къде на Земята?

— Някъде в Североамериканския директорат.

— И аз съм оттам — рече Роулинс.

— Да, знам. Мисля, че Мълър е от западната част на континента. Но не съм сигурен. Прекарал съм съвсем малко време на Земята, Нед, не помня географията й. Ако това е важно, бих могъл да накарам от кораба да проверят.

— Може би, но по-късно — рече Роулинс. — Да тръгвам ли вече?

— Чуй ме първо. Твърде заети бяхме със задачата да навлезем в това място и не искам да забравяш, че всичко, сторено досега, бе само предварителна подготовка за пристъпването към истинската ни цел. Ние сме тук заради Мълър, не го забравяй.

— Нима мога да го забравя?

— Бяхме погълнати от въпроса за личното си оцеляване. Това би могло да доведе до изкривяване на перспективата ти: дали самият ти, в личностен план, ще живееш или ще умреш. Онова, с което разполага Ричард Мълър, независимо дали е прокоба или дар Божи, е високата му потенциална стойност и твоята работа е да придобиеш власт над нея, Нед. Съдбата на цели галактики зависи от онова, което ще се случи през следващите няколко дни между теб и Мълър. Ще се променят цели столетия. Според случая животът на милиарди още неродени ще трябва да се промени за добро или за зло.

— Говориш много сериозно, Чарлз.

— Много сериозно. Понякога идва момент, когато всички високопарни, надути, глупави приказки означават все пак нещо, и това е точно такъв момент. Ти си на кръстопътя на галактическата история. И поради това, Нед, ти ще влезеш там, ще лъжеш, ще мамиш, ще си затваряш очите и аз очаквам съвестта ти да поболедува след това, да се ненавиждаш силно за стореното, но в крайна сметка ще осъзнаеш, че си извършил героична постъпка. Пробата на комуникационното ти оборудване завърши. А сега се върни тук, за да те подготвим за похода ти.

22.

Този път извървя сам съвсем кратко разстояние. Щайн и Алтън го съпроводиха до вратата към зона E. Не се случиха никакви инциденти. Насочиха се в правилната посока и минаха през подобен на въртящо се огнено колело дъжд от бляскави, синкави искри, след което навлязоха в суровия гробищен район отвъд него. Докато се изкачваше по рампата към входа, забеляза кухината в издигащата се каменна колона. В тъмното на тази кухина мярна нещо, което се движеше и блещукаше — би могло да е око.

— Мисля, че открих част от наблюдателната система на Мълър — докладва Роулинс. — Там на стената има нещо, което ме гледа.

— Пусни му един откос — предложи Бордман.

— Ще го възприеме като враждебно действие. Откъде накъде един археолог ще обезврежда подобно нещо?

— Да, имаш право. Продължавай.

Атмосферата в зона E бе далеч по-малко заплашителна. Тя се състоеше от тъмни, разположени близо една до друга ниски сгради, досущ като скупчили се заедно обезпокоени костенурки. Пред себе си Роулинс виждаше друга топография — високи стени и бляскава кула. Всяка зона бе тъй различна от другите, че той взе да си мисли, че са строени в различно време: първо, сърцевината от жилищни сектори, а отвъд тях постепенно разширяващи се, изпълнени с капани външни кръгове — построени, след като противниците са ставали все по-досадни. Това бе мисъл, която евентуално би хрумнала на един археолог; той си я отбеляза, за да я използва в бъдеще.

Повървя още малко и видя приличната на сянка фигура на Уокър да наближава към него. Уокър бе слаб, упорит, спокоен. Твърдеше, че се бил женил няколко пъти за една и съща жена. Бе четирийсетгодишен, професионален военен.