Човекът в лабиринта

— Радвам се, че успя, Роулинс. Внимавай отляво. Онази стена е окачена на панти.

— Тук всичко наред ли е?

— Долу-горе. Преди час изгубихме Петрочели.

Роулинс се вдърви.

— Предполагаше се, че тази зона е безопасна!

— Не е. Тя е по-рискована от F и е гадна почти колкото G. Подценихме я, още когато използвахме сондите. Няма съществена причина, поради която зоните задължително да стават по-безопасни с приближаването към центъра, нали така? Тази е една от най-лошите.

— Да приспи вниманието ни, така ли? — предположи Роулинс. — Да придобием измамно спокойствие.

— Обзалагам се, че е така. Хайде, да вървим. Следвай ме и не си блъскай мозъка. Тук няма полза от много мислене. Или следваш пътя, или не стигаш доникъде.

Роулинс го последва. Не съзря никаква явна опасност, но скачаше там, където скачаше Уокър, заобикаляше там, където Уокър заобикаляше. Вътрешният лагер не бе далеч. Там завари Дейвис, Отавио и Рейнолдс, както и горната половина от тялото на Петрочели.

— Очакваме заповед за погребение — рече Отавио. От трупа под кръста не бе останало нищо. — Бас ловя, че Хостийн ще ни нареди да го изнесем.

— Поне го покрийте — каза му Роулинс.

— Днес ли ще влизаш в D? — попита Уокър.

— Може би.

— Ще ти кажем от какво да се пазиш. Това е нещо ново. Петрочели загина досами входа на D, може би на пет метра вътре в зоната. Сблъскваш се с някакво поле и то те прерязва наполовина. Дроните изобщо не се сблъскаха с него.

— Значи прерязва всичко, което минава наблизо, така ли? — попита Роулинс. — Всичко, освен дрони?

— Не е прерязало Мълър — рече Уокър. — Няма да пререже и теб, ако го заобиколиш. Ще ти покажем как.

— А отвъд него?

— Там вече всичко ще зависи от самия теб.

23.

Бордман рече:

— Ако си уморен, остани да нощуваш там.

— По-добре да вървя.

— Ще бъдеш сам, Нед. Защо да не си отпочинал?

— Поискай от корабния мозък данните ми. Виж какво е равнището на умора. Готов съм да продължа.

Бордман направи проверката. Роулинс бе подложен на пълен телеметричен контрол; знаеха пулса му, скоростта на дишане, хормоналното ниво и много още неща. Според компютъра нямаше причини Роулинс да не продължи, без да почива.

— Добре — рече Бордман. — Продължавай.

— Предстои ми да вляза в зона D, Чарлз. Ето тук е загинал Петрочели. Виждам линията на полето, много хитро, много добре прикрита. Ето, минавам покрай него. Да. Да-а-а. Това е зона D. Спирам и изчаквам компютърът да ми даде пеленгите. Зона D изглежда малко по-уютна от E. Прекосяването й не би трябвало да отнеме много време.

24.

Кафеникавите пламъци, които пазеха зона C, бяха фалшиви.

25.

Роулинс рече тихо:

— Предай на галактиките, че съдбата им е в добри ръце. Би трябвало да открия Мълър до петнайсет минути.

Седма глава

1.

Мълър често оставаше сам за дълги периоди. Когато подготвяше договора за първия си брак беше настоял да се включи стандартната клауза за доброволно напускане. Лорейн не възрази, защото знаеше, че работата му щеше да го отведе на места, където не би искала или не би могла да го последва. По време на осемте години брак, той беше използвал тази клауза три пъти за общо четири години.

Отсъствията на Мълър не бяха решаващата причина, за да не подновят договора си. През всичките тези години разбра, че може да понася самотата, че дори по някакъв необясним начин се стреми към нея. Стендал беше писал, че в самота развиваме всичко друго, само не и характера си. Мълър не бе много сигурен в това, но във всеки случай, когато започна да изпълнява задачи, които го отвеждаха в пусти и опасни светове, характерът му бе вече напълно оформен. Доброволно приемаше тези задачи. В известен смисъл доброволно избра и усамотението на Лемнос, макар че това изгнание беше по-болезнено за него от всички останали. Ала въпреки всичко поминуваше. Собствената му приспособимост го изненадваше и плашеше. Не можеше да предположи, че толкова лесно ще се лиши от социалната си същност. Със секса беше трудно, но не и чак толкова, колкото си бе представял. Останалото — стимулиращото въздействие на спора, промяната на обстановката, междуличностното взаимодействие — някакси бързо изгуби значение. Разполагаше с достатъчно кубове за развлечение, а и с достатъчно предизвикателства, за да оцелее в лабиринта. Със спомени — също.