Чужди очи

— Виждала съм я с него. В колата му. Казвам само да внимаваш. Подбира си ги младички. — Тя се врътва на токче и тръгва в обратната посока, без да спира да се подсмихва.

И тогава изведнъж се сещам. Та нали и аз съм ги виждала заедно. Именно Софи трепереше и плачеше на дивана в кабинета на господин Голдън. Едва часове преди да я убият.

Девета глава

Влизам със закъснение в часа по психология, но господин Голдън не ми прави забележка. Всъщност не ми казва абсолютно нищо, дори не ме поглежда, а продължава да говори за вътрешната и външната мотивация.

Оглеждам стаята и осъзнавам, че има само две свободни места — до Ролинс и до Зейн. И точно както в часа по биология, Ролинс ме поглежда, а после извръща очи.

Свеждам поглед, отпускам се на празното място до Зейн и вадя тетрадката. Господин Голдън обикаля, докато говори, и ту мушка въздуха с пръст, ту подръпва брадата си. Гласът му е някак изтънял и имам чувството, че е изгълтал двайсетина чаши кафе — изреченията му са съвсем несвързани. Хаотична поредица от думи.

Какво точно се бе случило тук в петък?

Защо Софи плачеше пред господин Голдън?

Той е добър учител и май разбирам защо човек би решил да му се довери. Може би Софи бе дошла за съвет, след като беше разбрала за Амбър и голата снимка. Може пък да е имала проблеми със Скоч и да е решила да се посъветва с Голдън.

А може би Саманта е права за първи път в живота си.

Или може би Софи и господин Голдън наистина са имали връзка.

Той е привлекателен по един зрял начин, напомня на Джони Деп. Не е изключено някое девойче да хлътне по него. А кой мъж не би искал да е със Софи? Та тя беше зашеметяваща.

Но беше дете.

Стомахът ми се обръща, като си ги представям двамата заедно.

— Добре ли си? — Нечия ръка подръпва ръкава ми и ме изтръгва от извратените мисли. Зейн се е привел към мен, така че усещам одеколона му, леко пикантен аромат.

Разпънал е тетрадката в скута си, уж си води бележки, но всъщност чете книга. Протягам врат, за да видя заглавието — „Нежна е нощта“10. Зейн ме хваща да надничам и се усмихва с леко смутена, крива усмивка.

Усмихвам му се в отговор и в лицето ми нахлува топлина. Приятно е да чувстваш нещо различно от страх. Приятно е да си мисля колко е готин Зейн с тази гъста руса коса, която пада в очите му, вместо да се чудя кой е убил Софи. Зейн се зачита наново, а аз се опитвам да се съсредоточа в думите на Голдън. Усещам нечий втренчен поглед от другия край на стаята. Ролинс май никак не е доволен.

След часа Ролинс се измъква, без да пророни и дума, но Зейн изчаква да напъхам тетрадката си в раницата.

— Добре ли изкара уикенда?

— Ъм. Не съвсем.

Той ми хвърля кос поглед.

— Наред ли е всичко?

— Ами, като изключим, че най-добрата приятелка на сестра ми умря, всичко е страхотно — отвръщам и едва тогава осъзнавам колко горчиво звучат думите ми. — Извинявай. Гадна седмица.

Той посяга към мен, сякаш да хване ръката ми, но после се отдръпва, несигурен дали е редно да ме докосва.

— Съжалявам.

Твърдо решена да не съм чак такава песимистка, опитвам да продължа разговора.

— А твоят уикенд как беше?

Зейн свива рамене.

— Ходих на концерт.

— Охо, така ли? Кой свири?

— Belly-Button Lint.

— Не съм ги чувала.

— Значи си късметлийка. — Той прави физиономия и пъха книгата под мишница.

— Готина ли е книгата? — питам.

Зейн се ухилва.

— Луд съм по Фицджералд.

— Така ли? Миналата година прочетох „Великият Гетсби“. Не ми хареса особено.

Останали сме последни в стаята. Господин Голдън реди листове върху бюрото си и се старае да даде вид, че не ни слуша.

— Нека позная. Чела си я в час по английски. Наложило се е да решаваш тест. А накрая е трябвало да напишеш есе от пет страници, в което да анализираш героите, символите, основната тема. — Той поклаща глава отвратено.

— Нещо такова — казвам и кимвам. Вярно, есето беше само три страници, но все пак…

— Уф, полудявам, когато учителите разпънат на кръст хубавата книга. Направи ми услуга. Прочети „Гетсби“ отново, но някъде навън, под някое дърво, по здрач. Ще видиш, че преживяването ще е напълно различно. Прочети само една глава, ако не ти допадне, но поне пробвай. Ще го направиш ли заради мен?

Изражението му е толкова сериозно. Никога не съм срещала човек, който така страстно да обича думите. Е, и Ролинс обича да пише, но го прави от потребност да изтъкне лицемерието, което ни заобикаля, а не от любов към езика. А Зейн така говори за Фицджералд, че ми напомня за собствените ми чувства към звездите. Как са по-големи от мен самата, от всички нас, и това ги прави прекрасни.

— Обещавам — казвам и направо изтръпвам, като виждам лицето му.

* * *

След часовете неколцина хлапета се мотаят из паркинга, убиват време преди тренировката по футбол или репетицията на театралния кръжок, или каквото там им предстои. Група момчета се е разположила в каросерията на един пикап и спорят чий ред е да купи бира следващия уикенд. Две второкурснички са седнали една до друга, всяка е взела по една слушалка и главите им се клатят в ритъм, който не мога да чуя.