Чужди очи

— Без да се обиждаш, мамо, но това място не ми харесваше и като дете, та определено не бих искала да прекарам вечността точно тук.

Тя се усмихва.

— Разбирам.

— Трябва да се върна.

— Така е — съгласява се тя. — Имаш още много работа.

Разплаквам се.

Тя пристъпва по-близо, увива ръка около мен и погалва гърба ми. Застивам, искам единствено да попия невероятното усещане от майчината ръка. Бебето изгуква в ръцете ми.

— Добре се справяш — казва тя нежно.

После дръпва ръката си. И колкото и да ми се иска да я помоля да не си тръгва, не го правя. Нима мога да я спря? Та нали вече си отиде. Тя намества бебето в гнездото от одеяла и се покатерва на свой ред, първо с единия крак, после с другия, като внимателно пази равновесие, за да не обърне кануто.

После вдига глава към мен и ми изпраща въздушна целувка.

И изчезва.

* * *

Някъде в далечината вият сирени и се приближават. Тревата студенее под мен. Превъртам се настрани и кашлям, докато гърлото не ме заболява. Някой ме гали по косата. Като пълна глупачка за миг решавам, че е мама.

Отварям едно око и виждам тялото на Саманта проснато на моравата. Неколцина от мажоретките са се привели над нея, държат ръката й и плачат.

— Вий! Кажи нещо!

Отново се претъркулвам и виждам над себе си Ролинс, наопаки, втренчил в мен подивели очи.

— Саманта мъртва ли е?

Той поклаща глава.

— Не. В безсъзнание е. Линейката идва.

— Как се измъкнахме?

Ролинс свежда поглед.

— Аз… Влязох след теб.

Поемам си дълбоко въздух и с мъка се изправям до седнало положение, така че думите ми да прозвучат по-строго.

— А осъзнаваш ли колко глупаво е това?

Ролинс се подхилва.

— Хайде, хайде, намерил кой да ми се кара. — После изражението му става сериозно. — Вий, никога повече не прави такива неща. Реших, че… реших… Божичко, Вий, не знаеш ли какво чувствам към теб?

Извръщам очи. Май се досещам. Май и двамата заобикаляме тези тема още от миналогодишната забава. Може би умишлено я игнорирам от нежелание да поощря връзка, зародила се при такива неприятни обстоятелства, но не мога да отрека, че нещо все пак има. И въпреки това, в момента не мога да разсъждавам върху това, не и докато лежа на студената трева, след като гаджето ми се бе опитало да убие собствената ми сестра, заедно с пълна къща с хлапета, за всеки случай.

Между другото, къде, по дяволите, е Зейн? И Ивлин?

Какво бе казала Ивлин, преди да драсне клечката?

„У нас. У нас. У нас.“

Думите кръстосват из главата ми.

И когато най-после схващам, имам чувството, че ще повърна. Ивлин, някогашната любовница на баща ми, е майка на Зейн. Явно Алисън Мороу е била сестричката на Зейн, онази, която е починала, когато е бил малък.

Детенцето е било болно. Баща ми е трябвало да я спаси, но не е успял. И Алисън е умряла, а Ивлин е полудяла.

И беше бясна на Зейн, задето се бе опитал да ме предпази.

Искала е да ни убие.

Мен и Мати.

За да си отмъсти на баща ми.

Усещам как жлъчката се надига в гърлото ми.

„Къде е Мати?“ Оглеждам бързо поляната, но не я виждам никъде.

— Ролинс, къде е Мати?

Той ме поглежда объркано.

— Оставих я точно тук, преди да вляза след теб. Едва ли е стигнала далече.

Ролинс ми помага да се изправя и заедно обикаляме двора. Останали са още неколцина, но като че ли повечето от купонджиите са се измъкнали още при първите звуци на сирените. По улицата с бясна скорост пристига пожарна и се заковава пред къщата на Саманта. Двама души с дебели жълти якета скачат на земята и започват да разтоварват оборудването си.

Дръпвам една от разплаканите мажоретки и я питам дали е виждала Мати. Но тя поклаща глава и отново се обръща към Саманта.

Аз пък се обръщам към Ролинс и заговарям бързо.

— Ролинс, трябва да ме върнеш в къщата на Зейн. Нямаме никакво време. Вярвай ми. Трябва да се върнем.

Той ме поглежда объркано, но кимва.

— Добре. Да вървим.

* * *

Докато караме към Зейн, пръстите ми нервно се забиват в седалката. Възможно ли е Ивлин и Зейн да са отвлекли Мати в пияното й състояние? Мати вероятно би тръгнала със Зейн, ако й каже, че съм го помолила да я закара вкъщи.

Няма как да разбера къде са я отвели, но пък зная как да ги открия. Ако успея да намеря някаква вещ в къщата им, нещо, което е важно за Зейн, ще мога да се плъзна в него, надявам се, преди нещо да се случи с Мати. Скръствам ръце пред гърдите си и се опитвам да не мисля какво може да й се случва точно в този момент.

След цяла вечност Ролинс завива в алеята на Зейн и удря спирачки. Къщата изглежда точно както я оставих — вратата зее отворена, а светлината от кухнята се лее върху моравата отпред.

— Давай — казвам, скачам от колата и хуквам към къщата. Ролинс тича плътно зад мен. Когато влизаме, му посочвам счупената ваза.

— Внимавай!

Тичам нагоре по стълбите, прескачам ги две по две и най-отгоре спирам за миг. Виждам къс коридор с две врати отляво и две отдясно. Пробвам първата вдясно, но се оказва банята.